konete.bg

Лечебните свойства на ездата за деца със специални потребности

Симбиозата между коня и човека намира изражение в много области на живота. Ранените древногръцки войници са ги качвали на конете да яздят, за да възстановяват своите морални и физически сили.
През 1740 година, в първото медицинско училище във Виена , съветват да се прилага ездата в случаите на психопатия, благодарение на което мускулатурата става по-малко възбудима, а това от своя страна намалява епизодите на истерия и хипохондрия.

Първото изследване, което може да се нарече „модерно” и разглежда ефекта от използването на коня като лечебно средство е направено през 1870 г. в Париж. Авторът е наблюдавал, че ездата се отразява добре и е полезна за хора с хемиплегия, параплегия и други неврологични разстройства.

Истинската организирана терапеврична езда в центровете за хора с увреждания започва в Европа и по-специално във Великобритания след Втората световна война.
През 1952 година на Олимпийските игри в Хелзинки, датчанката Лиз Артел спечелва сребърен медал в дисциплината обездка, след като е преболедувала от полиомиелит. Спечелването на второ място на олимпийските игри е изключително постижение, защото тя завоюва своя медал при първото участие на жени нарвано с мъжете и защото се качва на своя кон от инвалидната си количка. Тогава все още няма специални игри за хора с увеждания,което дава на нейното постижение изключително висока стойност.

Преди заболяването си, датчанката е тренирала обездка. След епидемията от полиомиелит тя остава трудно подвижна и не очаква нищо добро от жъдещия си живот. Въпреки неблагоприятните прогнози на лекарите, тя се завръща на манежа и започва да язди оново своя любим кон. Преминала през две операции на коленните стави, тя успява, благодарение на тренировките си по езда, да се научи да ходи с два бастуна.

След успешното си представяне на олимпиадата, датчанката започва да получава писма. Примерът й вдъхновява много хора с двигателни увреждания да открият своите възможности чрез конната езда и да не позволяват проблемите, тревогите и неприятните преживявания, свързани с инвалидността им да ги сломят. Лиз Артел заедно с физиотерапевтката й изготвят програми за изпшолзване на конете в рехабилитацията на различни заболявания.

Подвигът на Лиз Артел насочва вниманието на специалистите в областта на рехабилитацията да оценят стойността на ездата, като рехабилитационно средство. В много страни по света започват да се създават национални организации по хипотерапия и терапевтична езда – 1953 г в Англия с подкрепата на краското семейство, 1965 г. в Канада, 1968 г. в САЩ и през 1980 година се създава Международна федерация по терапевтична езда за хора с увреждания. През 1985 г. само 16 страни са членували във Федерацията, а днес техния брой е 48 страни пълноправни членове и 182 страни асоциирани членове.

В областта на медицината, конят намира своето място в хипотерапията, където се търси изключително лечебният ефект. Този метод на въздействие е основан върху неврофизиологични принципи.
В педагогиката с помощта на лечебно-педагогическата езда се стимулират психичните процеси и се осъществява психо-социално въздействие чрез обучение не само в ездови умения, но и в грижите за коня – хранене, почистване, разхождане, оседлаване, извършване на специални упражнения и др. с цел мотивация, чувство за доверие, трениране на сензорна моторика, изграждане на чувство за отговорност и колективизъм, намаляване на агресията.

В областта на спорта, конят поема задачата да осигури на пациента възможността да участва в игри и спорт спорт до развитие на възможностите му за участие в състезан ия, независимо от неговите увреждания.
Специалните олимпиади за хора с увреждания са основани още през 1968 г. Основен девиз при тях е „Важна е не победата, а участието”, а една година по късно, конният спорт е включен като официална осма дисциплина в олимпийските игри.

Днес в САЩ има над 1000 центъра по терапевтична езда, във Англия 700, в Полша над 300. Много добре се развиват такива центрове в Италия, Франция, Германия. В Русия и Гърция развитието на терапевтична езда започва в началото на 90-те години.

За съжаление малцина познават предимствата на ездата или факта, че наред с плуването това е спортът, който развива най-комплексно всички мускулни групи в човешкия организъм. Ездата изключително добре тренира гръбначния стълб. Когато конят бяга, особено в бърз галоп, гръбначният стълб на ездача се движи, така че най-дългият гръбначен мускул се стимулира интензивно и се развива много по-правилно, отколкото при други спортове или във фитнес залата.

Анализът на движенията на един средно голям кон по време на ходом е показал, че върху ездача се предават многопосочни импулси. Промяната на посоката и скоростта на движение, спирането и потеглянето, движението по завой и кръг и свързаните с това центробежни и центростремителни сили са двигателен стимул. Движението на коня успешно създава цялостен модел на движение на ездача и наподобява ходене( с освобождаване на краката от натоварване) в седяща позиция.

Такъв начин на въздействие не би могъл да се постигне с никакви други упражнения.
При хипотерапията с конски ход се постига най-добрия ефект за пациента. При този ход от гърба на коня върху човека се пренасят между 90 и 110 триизмерни трептения и импулса. Тези вибрации преминават към ездача през гърба на коня и стимулират движението на неговата мускулатура, като осигуряват интензивна тренировка на мускулите, които на свой ред водят до координация в движенията и подобряване на стойката на тялото.

Ездата е и ефективен алтернативен метод за терапия на деца със силно изразени физически увреждания. Модерната медицина все още е безсилна пред синдрома Даун или церебралната парализа например. Децата, страдащи от подобни увреждания, обикновено водят затворен живот, редовно посещавайки санаториуми и рехабилитационни центрове. Хипотерапията, или терапевтичната езда, подобрява качеството им на живот, като ги извежда на открито, раздвижва ги и създава взаимодействие между детето и коня, което подобрява неговото емоционално и физическо състояние и има силен положителен психологически ефект. Конят технически е структура, която възпроизвежда движения и ги предава на детето, стимулирайки по уникален начин мускулите и вестибуларния апарат. Ездата се отразява особено благоприятно и върху ориентацията на тялото в пространството, гръбната мускулатура, координацията и състоянието на трупните мускули.

Световният опит категорично доказва, че този вид терапия подобрява физическото и психическо състояние на деца с физически увреждания. Първата реакция на децата, след като усетят коня и първите движения, неизменно е усмивка, защото движението – това за тях е съвсем ново усещане.

Но освен здравословни преимущества, ездата има и възпитателни аспекти. Конният спорт изисква установяването и поддържането на контакт с животните. Общуването с конете, което включва и грижи, и ласки, и дисциплина, е изключително важна предпоставка в ездата. Много родители предпочитат децата им да се занимават с езда, защото този спорт съчетава в едно спортуването на открито и сред природата с важни уроци по възпитание и отговорност. Нещо повече, общуването с конете променя душата на човека. Да спечелиш доверието на това грациозно и силно животно, да го подчиниш на своите сили, това изисква сърдечна топлота между животното и човека. В конния спорт казват – зъл човек не може да бъде добър ездач.

Хипотерапията развива физическата активност на детето, способства за възстановяване на нарушени функции, подобрява или въстановява изгубени навици, помага за формиране на нови такива.Всъщност лечебната езда е вид лечебна физкултура, където в качеството си на спортен уред е самия кон. При езда, както никъде другаде, се раздвижват абсолютно всички групи мускули на тялото. И това става съвсем рефлекторно, защото движейки се заедно с коня, ездачът е принуден да пази равновесие, за да не падне. По този начин се активират не само здравите, но и засегнатите мускули на тялото. Още повече, детето изпитва огромно желание да седне на коня, да се почувства ездач, да преодолее страха, да придобие сигурност, да прояви своята воля и решителност.

За дете, имащо психологически проблеми, самото положение върху коня е от изключително значение за него - нали големите мама и тати са долу, а то е отгоре! Конят по време на хипотерапевтичните занимания се явява посредник във взаимоотношенията между ездача и инструктора , конят е съществото, на което детето изпраща своите команди и именно поведението на коня показва на детето причинно-следствената връзка (аз командвам, конят изпълнява) . Хипотерапията спомага при рехабилитация на деца с различни нарушения в умственото развитие, като намалява чувството за тревога и развива самостоятелност. Конят постоянно изисква внимание към себе си, а това развива способностите на човека за адаптация към реалността.

Неуправляемите деца са децата, чието поведение в къщи и в училище бележи отклонения от общоприетите норми. Независимо от интелектуалното развитие и нестандартното поведение, негативните реакции на околните карат тези деца да се чувстват като неудачници; те са готови да губят. Такова дете изпитва дълбоко униние, упадък на духа, има пристъпи на лошо настроение. Девиантното поведение може да е опит за привличане на внимание, желание за доказване на собствената значимост пред околните или обратното - желание за мъст за собствените неуспехи. Общуването с конете и леката работа в конюшнята, дава възможност на такова дете да получи удовлетворение от свършената работа, да усети необходимостта от грижа и съпричастност към друго живо същество.

За деца с изоставане в психологическото и интелектуалното развитие, конната езда е великолепен шанс за придобиване на вяра в собствените способности. Удивителното е, че независимо от личните проблеми в развитието, тези деца успяват да догонят стандартните нива на развитие. Когато са на коня се чувстват способни и силни в управлението на това интелигентно животно. Това още веднъж доказва, че психологическите проблеми могат да бъдат постепенно изчистени след като детето попадне в нестандартна ситуация.

Умствено изостаналите деца изпитват най-големи затруднения в разбирането на причинно-следствените връзки.Тяхното мислене е конкретно. За тях е много сложно да пренесат натрупания опит в решаването на определени задачи в нова житейска ситуация; те лошо разбират речта на околните. И разбира се, в ежедневния живот тях не ги включват в спортни игри. Целият им живот е съпроводен от тежкото чувство за непълноценност. Конната езда до някаква степен компенсира тази ситуация, дава им възможност да постигат успехи , да се сприятелят с добрия и отзивчив на ласки кон, като речево общуване при тази връзка не е нужна. Социалните аспекти на конната езда дават големи възможности за възпитание и формиране на добри маниери, учат децата да слушат инструктора, да използват речта за общуване, да побеждават и да приемат спокойно загубата.

Деца, стардащи от аутизъм живеят в свой свят, обграден от външния, и не могат пълноценно да общуват с обкръжаващия ги свят. За тези деца е характерен необоснования страх и затруднения при използване на речта в общуването. Но от друга страна такива деца охотно подражават, занимават се със спорт и други дейности, които не изискват речеви контакт. Активната дейност и многократните повторения на движенията помага на тези деца да избегнат страховете си, да отвикнат от неосмислени движения. Любимото занимание развива интелекта и откроява техните способности. Конната езда е отлична възможност за тях.
Конната езда ще помогне и на деца с атаксия (тежко нарушаване на двигателната координация) , която се проявява в неустойчива походка,тремор на ръцете и може да съпътства детски церебрален паралич, разсеяна склероза. Тъй като подобно заболяване развива чувство за несигурност, незащитеност, постоянен страх от падане, детето ще бъде обучавано да преодолява страха, лека полека да развива вяра в себе си.

ДЦП – тежко заболяване на централната нервна система, когато на детето му е трудно да управлява своите ръце и крака. Често това са деца с понижен интелект. Но и децата с нормален интелект изпитват затруднения при общуването. Даже и най-простите движения за дете с ДЦП са доста трудна работа, така че придобиването на навици е огромна победа за детето. Тренирайки постоянно „непослушните” мускули, задържайки крайниците в определена поза, ездачът с ДЦП може да се справи с множеството безполезни и неконтролируеми движения. Ако ездачът седне на седлото с помоща на инструктора по най-удобния за него начин, той по-лесно ще управлява мускулите на главата и гърба и с времето те ще станат по-стабилни. За дете с ДЦП му е трудно да държи гладък повод , затова се използват поводи с възелчета. А специалните стремена ще спомогнат на краката да не се хлъзгат.

Независимо от всеобщата имунизация, полиомиелитът все още е срещано заболяване. Усложненията обикновено се проявяват или в пълна неподвижност, или в парализа на крайниците. Парализираните крайници са напълно безжизнени и никакви упражнения не могат да възстановят мускулната дейност. За деца с подобно заболяване конната езда е от голяма полза. В процеса на заниманията не само се укрепват здравите мускули, но и се задействат поразените неподвижни мускули. Подобрява се кръвообращението, вследствие на което се заздравява костната система и кожата.

Конната езда е полезна и за деца с нарушения на зрението и слуха. Само че начините на обучение на такива деца са различни: за глухите деца е ефективен способа на подражанието, а за слепите – ясни инструкции и многократни повтаряния. За слепите деца даже е необходимо инструкторът да разказва и описва всичко наоколо. За децата със слухови и зрителни нарушения е много трудно да действат сами, те се възприемат като неуспешни. Коната езда дава на такива деца това, от което са лишени: емоционална приповдигнатост и радостно вълнение при постигане на целта.
Конете, които работят с децата са подбрани и обучени много взискателно. Животните, които участват в хипотерапията не се стряскат от шум, викове и резки движения. Те са напълно здрави, спокойни, добронамерени и няма да навредят на ездача.

Лечебната конна езда е незаменима при психически заболявания и при физиологическа рехабилитация. При хипотерапията настъпва укрепване и тренировка на мускулите на детето , подобрява се координацията на движенията и пространствената ориентация, стабилизира се емоционалното състояние на детето, повишава се нивото за личностна самооценка. Детето се научава да контактува с обкръжаващите го хора: с другите ездачи, треньора и т.н. Родителите възприемат измъченото от болестта дете по друг начин, защото виждат в него огромната промяната и личната независимост. Щом детето умее да управлява това огромно и красиво животно, значи то не е безпомощно и заслужава уважение.

Посочените до тук аргументи са в основата на разработения от в Русе проект „Деца срещат своите нови приятели – конете”. За реализацията на проекта е създадена платформа от три неправителствени граждански организации:
 СНЦ Еквилибриум - лицензиран доставчик на социални услуги за деца. Клуб Отворено общество Русе, с мисия утвърждаване на демократични ценности и диалог между гражданите и властите;
 Клуб по конен спорт БТБ-Русе - с основна дейност подпомагане и организиране практикуването на конен спорт на клубно ниво; организиране школи и тренировъчна спортно-състезателна дейност.

Проектът стартира през септември 2011 и приключват в април 2011 и се изпълнява в партньорство и с подкрепата на Федерацията по конен спорт, София.

Целта, която си поставихме е социализирането и интегрирането в обществото на деца в неравностойно положение, като им предложим устойчиви решения за включване в обществения живот, според техните способности.

Включихме дейности, които са свързани с разнообразяване на предлаганите социални услуги за уязвими деца. Услугите са базирани на потребностите и интересите на децата, с което да допринесем за по-пълноценно развитие на потенциала на децата, за преодоляване на социалната изолация и подпомогнем подготовката им за водене на социален живот, социална адаптация и интеграция.
Целевата група по проекта са деца и младежи в неравностойно положение и техните родители. Тъй като тази целева група е с прекалено големи обхват и проблематика, проектът се фокусира върху две от най-уязвимите групи деца:

1. Първата група са деца със специални потребности. Това са деца с различни видове трайни увреждания, чиито ограничения от здравословен характер ги поставят в изолация или невъзможност сами да си организират социалния живот - това са деца с различни физически или психически увреждания /детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, психични разстройства, аутизъм, синдром на Даун, увреждания на опорно двигателния апарат/
За целите на проекта са привлечени 10 деца с физически и ментални увреждания, на възраст от 8 до 18 години, какато 5 от тях са от бившия дом Могилино и след закриването му са настанени в центъра в Русе, а другите 5 са деца със специални потребности, отглеждани в семейна среда, които ползват специализирана подкрепа в Центъра за обществена подкрепа към Комплекса за социални услуги за деца и семейства гр.Русе.

2. Втората група са деца с дестабилизирано социално положение, които търпят ограничения по отношение на участието им в социалния живот и ползването на социални права. Тези деца не успяват да получат достъп или да се възползват от възможностите, които предлагат обществото и икономиката и стават жертва или попадат в ситуация на риск от маргинализиране и социално изключване. Причините за това са различни и разнообразни като: живот в крайна бедност или ниски доходи и материални лишения; влошени финансови условия; социални и психологически фактори; недостъпна среда; липса или недостатъчни социални умения и образование; отношение към тях, основано на предразсъдъци; липса, ограничен достъп или неадекватни услуги и т.н
Тези деца и младежи са с проблемно поведение и социална дезаптация. Тези деца са с проблеми в комуникацията, с хиперактивност и дефицит на вниманието, с училищна дезаптация, със здравни и възрастови проблеми.
За целите на проекта са привлечени 10 деца на възраст от 12 до 18 години. Децата са от Центъра за обществена подкрепа към Комплекса за социални услуги за деца и семейства гр.Русе

На децата от първата група е предоставена възможност за хипотерапия.
С всяко от децата от тази група са изпълнени по осем сеанса хипотерапия. Заниманията се изпълняваха на открито, на хиподрума от обучени интруктори и обучени за целта коне, които разпознават кога на гърба им има неопитен ездач.
Какви резултати постигна проекта:
1. Социален ефект:
A. Подобрени са комуникативните функции – децата общуват и действат съвместно с инструкторите и треньорите, както и помежду си;
B. Състезателния елемент при язденето сред децата с особенности в развитието, способства за повишаване на самооценката, развиване на потенциала и увереност в собствените възможности;
C. Подобряване на физическото, психическото и емоционалното състояние на детето.Заниманията по хипотерапия въздействат благоприятно върху психичните и социалните фактори, като подобряват социалните умения, повишават мотивацията на занимаващите се, намаляват депресивните състояния, разширява техните хоризонти и възможности, като им помага да преодолеят ограниченията и социалната изолация;

2. Медицински ефект:
A. Укрепване и тренировка на мускулите на тялото на ездача и контролиране на мускулното напрежение;
B. Допирът с тялото и топлината на животното отпуска напрежението у децата и напряга мускулатурата така, както други упражнения не биха я натоварили
C. Подобряване координацията на движенията и пространствена ориентация
D. Подобряване контрола и стойката на тялото и на главата, което води до подобряване на слюноотделянето, говора, яденето и свързаното с тях поведение;
E. Подобряване на усещането и възприятието.

Цялостния ефект от хипотерапията е, че тя подобрява не само тялото, но духа и психиката и може да се нарече метод на РЕХАБИЛИТАЦИЯ, СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ.
При децата от втората група - с проблемно поведение и социална дезаптация приложихме терапевтична езда (лечебно-педагогическа), която за разлика от хипотерапията, не цели рехабилитация, а ресоциализация, т.е дейности свързани с идеята да се «учи» в реални условия, в движение, предизвикателни занимания, усвояване на знания чрез лично преживяване, задоволяване на конкретни личностни потребности, засилване на мотивацията, увеличаване на самоувереността. Децата се обучават на различни дейности – да възсядат кон, да овладеят коня си, сами да го управляват, включително и умения за езда, както и в поддържащи дейности в обгрижването на коня.

Децата от обекти на обучение стават субекти, които даряват грижи за своите нови приятели - конете. С въвеждането на ездата и грижата за животните, като терапевтично и възпитателно средство децата стават активни участници в един нов социален процес. Те възприемат по друг начин ограниченията си и възможностите си, излизат от изолацията си, стават по-самостоятелни, с чувство на отговорност и със значително повишено самочувствие. Въздействието върху емоционалните преживявания на децата при тази терапия е уникално. Участието на децата и младежите в ежедневните грижи за животните може да се счита за вид трудотерапевтична дейност. На децата и младежите са им осигурени занимания освен по езда и обучение в поддържащи дейности на конната база. За някои от младежите с проблемно поведение усвояването на трудови и спортни умения могат да бъдат основа за бъдеща професионална реализация като водачи за водене на повод, жокеи и добри състезатели, да правят кариера в конния спорт.
Целта на дейността е чрез занимания по конна езда да се ангажира целенасочено вниманието на децата, да се насърчи социалната им изява, да им се даде възможност за справяне с интелектуални, емоционални, възрастови проблеми.

Какви резултати са постигнати:

 Децата с нарушено поведение много добре се отнасят с конете, което доказва, че темогат да обичат и да мислят за някой, но тази способност трябва да се развива, като се дава възможност да се проявява;
 Доверявайки се на коня, децата разчитат на това, че ще се справят с тези промени в средата, с която все още не са в състояние да се справят. А чрез доверието към коня възниква и доверието към хората;
 Децата предпочитат да се сприятеляват с инструкторите, помощниците и другите възрастни;
 Работата в конюшнята и боксовете, участието в почистването и др. им дава възможност да се приобщят към екипа и да получат удовлетворение от добре свършената работа;
 Промяна на самооценката за самите себе си;
 Повишено е самоуважението, общуването и мотивацията;
 Повишено самочувствието;
 Срещите с животните и заниманията на открито са ги стимулирали към по-активно движение, емоционалност и готовност за комуникация;

ЕКИПА ОСЪЩЕСТВЯВАЩ ЗАНИМАНИЯТА ПО ХИПОТЕРАПИЯ И ТЕРАПЕВТИЧНА ЕЗДА бе съставен от:

 Кинезитерапевт - пряко включен в провеждането назанимания по хипотерапия;
 Инструктори (треньори) - отлично подготвени в ездовото майсторство които познават и общуват много добре с коня. Тяхна бе грижата за цялостната подготовка на коня за специфичната дейност и подбор на конете за отделните случаи. Те определят темпото на водене на коня, заниманието, качването, слизането, потеглянето, спирането, т.е коня им има абссолютно доверие и им се подчинява.
 Социални работници - те работят в тясно сътрудничество с останалите членове на екипа.

Движенията на коня винаги са олицетворявали стремежа към свобода. Взаимодействието между човек и кон е едно голямо чудо. Конят предизвиква възхищение, благотворение, любов и пристрастие. Човек се респектира от поведението му и предлага в отговор своя начин на поведение, разбиране, похвала, грижа и хранене. Това, че конят предоставя цялостната си същност на разположение на човека, освобождава в него в максимална степен психическите му възможности, води до развитие на комуникативните способности, като повлиява позитивно цялостната поведенческа същност на човека. От това е породена и вискоката активност, особенно у децата в заниманията с кон. Особенното на тези занимания, е че те се възприемат с истинско удоволствие. Контактът с коня и ездата създават единствена по рода си мотивация, както никоя друга рехабилитационна услуга.

ruseinfo.net