Здраве и грижа за конете

Горещо или когато студът е лекарство

Горещо или когато студът е лекарство

Дали слънцето безмилостно препича или сухожилията наболяват – поводи за охлаждане колкото щеш. Средствата за изстудяване могат да се купят в магазина... или дори да си послужим с обикновената чешма.

 

Покачат ли се температурите, и на конете им става горещо. Сърцето и кръвообращението работят на пълни обороти, за да не прегрее тялото, но понякога това не е достатъчно. В тези случаи трябва да помогне човекът.

 

“И конете получават топлинни удари”, обяснява ветеринарката Габриеле Вернер от конската болница при хиподрума в Ифецхайм. “Ако се потят още в обора, на паша, или след максимално натоварване, те се нуждаят от охлаждане”, казва тя. Иначе в най-лошия случай могат дори да колабират.

 

Един студен душ няма да позволи това да се случи! “Там, където студената вода облее горещата кожа, кръвоносните съдове моментално се свиват”, обяснява Вернер. “Кръвта се изтласква към средата на тялото, за да подхранва важни органи като сърцето, дробовете и мозъка.” Без охлаждане тя би се запънала в разширените кръвоносни съдове на кожата. За да не се случи това, след турнири всестранните ездачи покриват разгорещените си коне с мокри кърпи многократно. “Така те могат едновременно да ги охлаждат и да ги водят, докато пулсът и честотата на дишането след напрежението са все още високи”, разказва д-р Ено Алмерс от ветеринарната клиника Исернхаген край Хановер.

 

 

“На олимпийските игри в Атланта за първи път в историята на конния спорт имаше огромни вентилатори, които разпръскваха водна мъгла”, разказва всестранният ездач и ветеринарен лекар д-р Матиас Бауман от баварския Реихертсхайм. Но такъв лукс е по-скоро изключение. На нормалните турнири той охлажда конете си, като ги обтрива с ледена вода, почиства ги с ножа за пот, докато ги води.

 

Решаваща е смяната на охлаждане със загрявяне. “Непрекъснатото охлаждане с ледена вода не би било добре, тъй като кръвоносните съдове в кожата биха се свили прекалено силно”, разяснява Бауман. “За да може да се отдели топлината от тялото, кръвта в кожата трябва да продължи да циркулира. Задържи ли се тя във вътрешността на тялото, топлината остава по-дълго там.”

 

Най-простият метод за охлаждане е меката водна струя – започва се от краката и после се напръсква тялото, разяснява Бауман водната терапия на Кнейпшен. Друга последователност, според Бауман, би била необичайна, но не и вредна. Класическият начин - от краката към тялото - позволява на коня по-лесно да се приспособи към душа. “Ако веднага насочите струята към корема, конят може да се уплаши или да се почувства дискомфортно”, казва Бауман.

За по-трайна свежест, след душа Бауман употребява Фрикостар Фреш. Лосионът, според данни на производителя, съдържа алкохол, ментол и кастрово масло. Разпръсква се върху коня с помощта на маркуч с накрайник и осигурява по-продължително охлаждане, отколкото обикновеният воден душ.

 

След работа краката на конете профилактично се охлаждат. “При големи натоварвания могат да се получат микроскопични увреждания по сухожилията и ставите, и това да предизвика възпаления”, казва д-р Щефан Хофмайстер, търговски ръководител на Ветрихарм в Кауфринг, Бавария. Охлаждането помага срещу такива малки подувания, защото предотвратява възпаленията.

 

Мнозина ездачи ползват за същата цел охлаждащи гелове. Хофмайстер разяснява действието им: “Охлаждащите гелове се състоят в голямата си част от вода и алкохол. И двете се изпаряват върху кожата, и така охлаждат в продължение на около 30 до 45 минути”. След това идва времето на съдържащите се в тях етерични масла. “Те стимулират оросяването на кожата. Така подкожната тъкан регенерира по-бързо”, разяснява Хофмайстер.

 

Особено важно е охлаждането при хронични наранявания. В този случай ветеринарите и клиниките прилагат през първите два до три дни след увреждането т. нар. криотерапия (лечение със студ). “Студът помага да се ограничат подуванията след наранявания”, обяснява д-р Хайке Кюн от конската болница Мюнхен-Рием. “Подуването се получава, когато тялото реагира на нараняване. Подуващите се клетки притискат рецепторите за болка и конят го боли.”

 

Колкото подутината е по-малка, толкова по-лесно тялото успява да я разгради. След около три дни помага вече не студът, а загряването, което предизвиква прилив на кръв, оттранспортираща вредните вещества и стимулантите на възпалителния процес.

 

При охлаждането остро нараненият участък остава студен. Отстраним ли източника на охлаждане, в тъканта протича обратната реакция, т.нар. хиперемия. “Тогава охладената част по-силно се кръвоснабдява и температурата се покачва”, казва Кюн. Затова е нужно да охлаждаме няколко пъти на ден – оптималното е по 20 минути на всеки един-два часа.

 

С охлаждането обаче не трябва да се прекалява. “Температурата на тъканта никога не бива да пада под 12 градуса, за да не се увреди лимфната система”, казва д-р Дирк Барневиц, ръководител на Ветеринарния изследователски институт за медицинска техника и биотехнологии в Бад Лангенсалца, Тюрингия. “Но собствениците на коне”, е убеден той, “едва ли биха стигнали чак дотам с нормалните средства”.

 

Коя част от тялото колко силно се охлажда проличава в студия на Охайо стейт юниверсити в Колумбус. През 2000-та година Андрис Канепс имплантира термосензори на различна дълбочина в крака на кон. При охлаждане с ледена вода температурата близо до повърхността на кожата спаднала за десетина минути с около 25 градуса, а тъканта в дълбочина се охладила с 15 градуса. Докато кракът бил в ледената вода, температурата останала постоянно ниска.

 

Оказало се, че предлаганите в търговската мрежа охлаждащи пакети, чиито принцип на действие се основава на химическа реакция, са по-малко ефикасни. Те смъкнали подкожната температурата едва с 8,5 градуса, и за кратко време тя отново се покачила, въпреки че охлаждащата торбичка продължавала да е прикрепена към крака. Температурата на тъканта в дълбочина спаднала едва с 2,5 до 3,5 градуса.

 

Настоящото изследване показва в действителност колко малко се знае за толкова често критикуваната охлаждаща процедура при конете. Целта на студията е да се проследи дали наистина се постига оптималната за криотерапия температура от 15-19 градуса. Стойностите са приети от хуманната медицина, тъй като досега за конете липсват подобни проучвания.

 

В ход са изследователски проекти на конската болница на ФУ Берлин и на Научния институт Бад Лангенсалза, които трябва да осветлят проблема с охлаждането. Но и без наличието на окончателни научни аргументи, охлаждането си остава главният избор при наранявания на краката. В този процес течащата вода е истинска класика. “Течащата струя вода е най-доброто”, казва Кюн. “Тъй като редом с охлаждането, движението на водата действа като лек масаж.” Щом няма река наблизо, маркучът с мека струя върши същата работа, стига кожата на нараненото място да е здрава. “Все пак, можете за кратко да промиете раната с вода”, казва Алмерс. “Но охлаждането на открити рани следва да се следи индивидуално от ветеринаря.”

 

При остри подувания обмиването с вода е добро, но повечето собственици не стоят достатъчно дълго с маркуча. “Не си струва да се охлажда за по-кратко от 10 минути”, смята Алмерс. “Кой в действителност остава наистина толкова дълго с маркуча до коня си?” Този проблем цели да реши системата Easy Cool, която се монтира към маркуча. От перфорираната тръбовидна система водата капе директно върху краката на коня, и то така, че той може да се движи свободно в обсега на маркуча. Ездачът може да привърже коня към маркуча за 10 или 20 минути, и междувременно да си свърши друга работа. Системата изразходва по-малко вода в сравнение с нормалното охлаждане.

 

За подсилване ефекта на охлаждането производителят предлага и лосион, който се смесва с водата. Той съдържа слаби концентрации на алкохол и стимулиращи кръвообращението вещества, в резултат на което краката остават студени до 45 минути след процедурата.

И без течаща вода охлаждането е възможно - с гамаши Айкюкул и Рекул-хикс, които се потапят във вода и я отделят след това съвсем по малко. Изпарената влага охлажда засегнатото место. Айкюкул, твърди производителят, съдържа охлаждащи полимери, които поемат обем вода, стократно надвишаващ собствената им маса, образувайки желеподобно вещество. Така гамашът не прокапва, остава активен до пет дни и е приложим от 30 до 40 пъти. Напълненият с гранули гамаш Recool е с подобно действие. Производителите гарантират, че охлажда до 48 часа и може да се прилага до 50 пъти.

 

Студено-топлите компреси съвсем не се нуждаят от вода - съдържат вода, безвреден антифриз и свързващо желе. Многократно приложимите компреси се съхраняват в хладилник или фризер, и дори при ниски температури прилепват добре. Прикрепват се с бандаж към нужното место. За да няма измръзвания, когато вадите компресите непосредствено от фризера, е редно да ползвате кърпа или друга подложка. За да могат по-лесно да се прикрепят към крака на коня, се правят и във вид на гамаши, например тези от “Stussek” или от британската фирма “Aerborn”. “Relad Dentschland” предлага за своите гелекомпреси - гамаши за шията, гърдите и скакателните стави.

 

Там където няма хладилници, в употреба влизат т.нар. Cold Pack - охлаждащи компреси за бързо приложение. Cold Pack представлява фолиева торбичка, съдържаща вода и специална сол, разделени в две отделни камери. Когато стиснем торбичката, преградата се разрушава и солта се смесва с водата. Следва химическа реакция, при която се поглъща топлина от околната среда и мястото се охлажда. Малките торбички лесно се пренасят и след употреба могат да бъдат изхвърлени на боклука, без да увреждат околната среда. С тях можем да полеем и цветята, тъй като съдържащият се сòлен разтвор е и отлична изкуствена тор.

 

 

Райнхард Стенкамп, търговски ръководител на Геком гелпродуктите в Брокен, Северен-Рейн-Вестфалия разказва как е открит принципът. “Преди 25 години бях на екскурзия с колела. При една почивка в селски двор се оказа, че на стопанина му е останала само топла бира. Но за това си имало чалъм - лопата тор в кофата с вода, и бирата за нула време се охлади”.

Навсякъде приложим и лесно преносим е Liquide Ice - еластичен бандаж, който се напоява с охлаждащ лосион от вода, алкохол и етерични масла, като ментол и камфор. Приложен като първа помощ, той допринася за по-лесното оздравяване на конските крака. “Тъканта се охлажда в продължение на час и половина-два, като температурата й спада с осем до десет градуса”, разяснява Томас Ламперт, търговски ръководител на “TL-24” във Фройденщад. При пресни травми бандажът се притиска леко към крака, и така предотвратява силното подуване на тъканта.

 

 

При избора на подходящото охлаждащо средство, е важно естеството на нараняването и неговото местоположение. Когато раната е открита, ветеринарят решава дали да охлаждаме и по какъв начин. При здрава кожа, след удари и разтягания на краката, спокойно можете да охлаждате, важното е да го направите достатъчно дълго.

 

 

Внимавайте с рекламните снимки за термопроцедури!

 

Производителите рекламират своите продукти за охлаждащи и подгряващи процедури с термотерапевтични снимки. Но трябва да се отнасяме критично към подобни фотографии, предупреждава Агард фон дер Вензе, термографичен експерт от Холденщедт, Долна Саксония. “При охлаждащите процедури с вода силата на термичното въздействие е трудно да бъде преценена”, коментира Вензе. “Например мокрият крак изглежда по-студен от сухия, което се дължи на обстоятелството, че изпаряващата се вода го охлажда, отдавайки топлина. На термофотографията виждаме само кожната температура, която е по-ниска от действителната температура на тъканта.

 

Поради тази причина току що измокрения от дъжда кон прилича на поръсен кейк. Там където са капките, температурата изглежда много по-ниска от тази на сухата кожа, докато в действителност тя е константна за цялата повърхност на коня. При повечето рекламни снимки липсва и температурна скала. Тъй като регулировката на камерата е променима, цветовият скок може едновременно бъде 3 или 15 градуса.”

 

 

 

 

Източник: сп. “Езда”, материалът е предоставен специално за сайта konete.bg

По материал от сп. „CAVALLO 8/2006

реклама