Хранене

Всичко за сеното

Всичко за сеното

Сеното е в основата на диетата на почти всички коне, но не всички видове сено се произвеждат по един и същ начин.

 

Решението относно кой вид сено да давате на коня си не се взима лесно, дори и да знаете  това онова за храненето на конете. В края на краищата, как бихте могли да знаете кой вид сено е най-подходящия за вашия кон?

 

Помолихме специалисти по храненето на конете, чиято цел е да осигурят на конете възможно най-балансираното хранене, да ни помогнат да открием отговора на този въпрос.

 

 

Как се получава сеното?

 

Сеното е растение, което се коси. След прибирането му от полето на няколко пъти през периода на растеж в зависимост от вида му, то се изсушава и консервира. Най-напред израстват листата, след което растението развива пъпка, която преминава в цвят, а той накрая - в семе. В повечето случаи сеното се коси в късния период на пъпкуване или в ранния период на цъфтене. Този метод гарантира запазване на най-високата степен на хранителната му стойност и увеличава добива на сено за единица площ.

 

Съдържанието на влакнини в сеното се увеличава с растежа му, докато това на протеина намалява. По-голямата част от протеина се съдържа в листата, докато стъблата са богати на влакнини.

 

За да се произведе качествено сено, подходящо за изхранване на конете – без прах, плесен и плевели - то трябва да се окоси в точния момент на растеж, както и в сухо и топло време. След коситбата се оставя да изсъхне на полето преди да бъде балирано.

 

Повечето собственици на коне познават само няколко вида сено, в зависимост от това в коя част на страната живеят. Но в САЩ на конете се дава голямо разнообразие от сено, някои видове от които са ливадна тимотейка, ежова главица, люцерна, бермудска трева, овес, власатка, детелина и ръж.

 

Всеки вид сено попада в една от двете категории: бобови и тревисти. Най-често даваните бобови видове сено са люцерна и детелина, а много от другите видове сено са от семейство тревисти.

 

„В категорията тревисти имаме разновидности, растящи в хладен или топъл сезон", казва д-р Джулиет М. Гети, специалист по храненето на конете с частна практика в Хаслет, Тексас. „Тревистите растения от хладните сезони включват ливадна тимотейка, ежова главица и власатка. Тези треви растат най-добре в райони, където летният сезон не е прекалено горещ. Те имат малко по-високо ниво на захар в сравнение с тревите от топлите сезони и затова конете ги предпочитат заради вкуса им. Такива представители са овсигата и бермудската трева.”

 

Освен това има и зърнено-житни видове сено като ечемик, овес, пшеница или ръж, които също са видове треви. Гети предупреждава: „зърненото сено има по-високо ниво на нитрати. Тъй като конете могат да понесат нитратни нива до 2 %, най-добре е да тествате сеното преди да го използвате за хранене. Ако то е основният източник на фураж в диетата, конят ще консумира твърде много скорбяла, което би довело до проблеми като наднормено тегло, метаболитен синдром и дори ламинит (заболяване на копитата)", казва тя.

 

 

Тревисти или бобови?

 

За да направите точния избор за диетата на вашия кон, е важно да знаете каква е хранителната стойност на тревистите и бобовите видове сено, и как те се допълват.

 

„Тревистите видове сено имат средно до ниско ниво на протеин,” казва Гети. „Те съдържат ниско ниво на незаменимата мастна киселина лизин. Затова е най-добре да се дават като част от хранителен план, който включва и бобов вид [или добавка], за да се балансира профила на аминокиселината.”

 

Гети отбелязва, че съдържанието на влакнини в повечето тревисти видове сено е относително високо, в сравнение с други видове сено. Например ежовата главица, ливадната тимотейка и бермудската трева имат повече стъбла, съответно повече влакнини, отколкото листните овсига или власатка.

 

Ливадна тимотейка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Овсига

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ежова главица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ливадна власатка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тревистото сено е също така бедно на калций, цинк, селен и витамин Е. Ливадната тимотейка има малко по-високо ниво на калций от другите тревисти видове сено и оттам благоприятното му съотношение на калций-фосфор. То съдържа също така и значително количество от витамините А и D. Когато става дума за прерийни или диви тревисти видове, по принцип сеното от тях е с ниско съдържание на протеин в сравнение с другите тревисти видове сено. Ниско е и съдържанието на витамини и минерали. Обикновено тези треви растат в комбинация с няколко плевела, които изсмукват хранителните вещества от растенията. 

 

„Тревистите и дребнозърнените видове сено до голяма степен варират в хранителната си стойност и вкусовите си качества в зависимост от разновидността им, мястото, където растат и етапа на зрялост при коситба,” казва специалистът по хранене на конете Уилиям А. Шург, доктор, професор и конен специалист в Университета в Тъксон, Аризона. „Тревистото сено обикновено предоставя по-малко протеин и енергия, отколкото бобовото с добро качество. Тъй като тревистите и житните видове сено клонят към по-високи нива на влакнини и относително по-ниски нива на хранително съдържание, това ги прави „по-безопасни” при храненето на конете, когато сами избирате комбинацията им. Изключение прави власатката, която може да съдържа ендофити [организъм, растителен паразит], който може да причини проблеми при бременни кобили като аборт, мъртвородени жребчета и агалаксия [проблеми в секрецията на мляко].”

 

Точно обратното, бобовите видове са по-богати на хранителни вещества и дават повече енергия от тревистите видове. Люцерната е един от най-често даваните бобови видове и е широко разпространена.

 

„Сеното от люцерна се приема добре от конете,” казва специалистът по хранене на конете Робърт Райт, доктор, ветеринарен учен в областта на конното и алтернативното животновъдства към Министерството на селското стопанство във Фъргъс, Онтарио, Канада. „Сеното от люцерна трябва да се дава с известна доза внимание, поради неговото високо ниво на калций в съотношение с фосфор, което варира от 5:1 до 8:1.”

 

Според Райт люцерната е отличен източник на протеин и енергия. „Конете в зряла възраст имат нужда от 10 до 11 % суров протеин в диетата си, докато подрастващите коне имат нужда от 12 до 14 %,” казва той. „Сеното от чиста люцерна, при втора коситба например, може да има протеинови нива до и над 18 %. Повечето коне нямат нужда от такова високо ниво на протеин.”

 

Райт отбелязва, че излишният протеин, както от сено, така и от фураж, се преобразува във въглехидрати, които служат като допълнителен източник на енергия. Един от недостатъците на консумирането на люцерна е, че може да доведе до повишено уриниране и по-мокри постелки. Конете с по-лек режим на натоварване могат да получат излишна енергия, когато са подложени на диета, състояща се изключително от люцерна.

 

Шург отбелязва, че при здравите коне, хранени със сено от люцерна, няма риск от развиване на бъбречни проблеми. „Вярвам, че проблемите с бъбреците тук са „бабини деветини”, които са неверни относно използването на сено от люцерна при здрави коне. Вярвам, че един здрав кон, който се храни със сено от люцерна, има достатъчно вода за пиене и няма предшестващи бъбречни заболявания, няма да има никакви проблеми”. Но той все пак предупреждава, че коне с възможни или съществуващи бъбречни проблеми трябва да имат ограничен, или никакъв, достъп до люцерна.

 

Детелината е друг често използван при хранене бобов вид сено, който особено се харесва на конете, според Райт. „Конете обичат детелина и подбират стръковете с високи вкусови качества по пасищата и из сеното”, казва той. „Бялата детелина има 1/3 по-малко влакнини, отколкото другите груби храни, като овсига и люцерна.”

 

Райт отбелязва за бялата детелина, че когато е в най-сочния си етап на растеж, може да съдържа 22 - 25 % суров протеин. Това сено има също така високо съдържание на усвоима енергия. Шург обяснява усвоимото енергийно съдържание с частта сено, която се смила и използва от коня за енергия.

 

 

С какво да храните?

 

С цялото това разнообразие от хранителни стойности и усвоима енергия, може да се окаже трудно да определите с кой вид сено да храните коня си. Но ако сте като повечето собственици на коне, ще бъдете ограничени в решенията си според географския район – не всички видове сено се предлагат навсякъде. Каквито и единични видове сено да се предлагат във вашия район, най-доброто решение е да комбинирате бобови с тревисти, за да имате здрав кон.

 

„Тревистото сено не може да предостави всички хранителни вещества, от които се нуждае коня, за да бъде здрав. Така че дори и най-доброто тревисто сено ще се нуждае от допълнителни източници на вещества, доставени от други суровини, например бобови, фуражи, концентрати или добавки," казва Гети. „Тревистото сено играе главна роля в диетата, като предоставя продължителен източник на груба храна, което е необходимо за здравето на храносмилателния тракт. Тревистото сено има по-малко калории от бобовите видове и затова е по-малко вероятно да доведе до покачване на теглото.”

 

Важно е, също така, да се отбележи, че люцерната, люцерновите смески и смеските с детелина са много подходящи за коне, които имат нужда от допълнителен прием на аминокиселини и калций за растеж и добро представяне. „Бременните и кърмещите кобили, младите подрастващи кончета, състезаващите се коне, както и тези с потисната имунна функция ще имат полза от допълнителните хранителни стойности, които предоставя бобовото сено,” казва Гети.

 

„Ако конят бъде хранен със сено, което няма високо хранително съдържание, той ще трябва да получава витаминно-минерална добавка, за да компенсира недостига на веществата в сеното”, добавя Гети. „Витамините като C, E, прекурсорът на витамин A и бета каротинът се разрушават лесно от прекомерното излагане на слънце, жега и влага”, обяснява тя. „Сеното, особено от бобовите видове, има ниско съдържание на цинк и селен, така че тук е важно да се дават и добавки. Тъй като люцерната е богата на калций и бедна на фосфор и магнезий, трябва да бъде балансирана с други фуражи или храни, които могат да доставят допълнително количество фосфор и магнезий.”

 

Осигуряването на подходяща храна може да е по-лесно, когато се използва пълен порцион. „Ако се добави пълен порцион към диетата със сено и то в количества, подходящи за възрастта, теглото и степента на физическо натоварване на коня, няма да е необходимо да се дават добавки с витамини и минерали”, казва Гети. Тя смята, че сено плюс пълен порцион е напълно достатъчно за здравите коне в зряла възраст.

 

„Вярно е, че комбинацията от бобови и тревисти видове може да отговори на всички нужди на коня, но не препоръчвам безразборно даване на добавки преди да се направи разширен анализ на сеното”, съветва Шург. „След като е ясно кои вещества не достигат, може да се започне подходяща програма за даване на добавки. Много собственици на коне искат да дават различни добавки, рискувайки да прекалят с тях. Като се има предвид, че повечето от конете ни са на лек режим на физическо натоварване, дори и по-малко, една смеска от сено с добро качество би трябвало да отговаря на основните им нужди.”

 

Имайки предвид тези факти, храненето с тревисти и бобови растения е важно, за да се осигури правилния баланс от хранителни вещества и висококачествен протеин. „Важно е да се разбере как всеки вид сено допринася за тази цел," казва Гети. „Бобовите видове са с леко занижено ниво на незаменимата аминокиселина метионин. От друга страна пък съдържат по-високи нива на незаменимата аминокиселина лизин. Затова е полезно да се изгради баланс чрез храненето както с бобови, така и с тревисти видове сено. Високото съдържание на лизин в бобовите растения засилва качеството на тревистите видове, а високото съдържание на метионин в тревистите видове засилва качеството на бобовите. По този начин се създава добавъчен протеин с високо качество.”

 

Храненето с нискокачествен протеин ще попречи на коня да произвежда телесни протеини, участващи в мускулите, костите, сухожилията, червените кръвни клетки, кожата, косата, копитата, ензимите и антителата. „Вместо да се вглеждаме в процентната стойност на суровия протеин на сеното, по-добре ще е за конете да им даваме смески от сено, за да се постигне висококачествен режим на хранене,” казва Гети.

 

Според Шург качеството е друг проблем при решаването с какво сено да храните конете си. „Собствениците на коне трябва да избират най-висококачественото сено, което могат да си позволят в рамките на географския район, в който живеят,” обяснява той. „Принципно сеното съставя поне 50 % от дневната диета на коня. Собствениците на коне трябва да се уверят, че сеното е чисто, с подходяща зрялост, че се консумира охотно от коня и не съдържа прах, плевели и плесен".

 

Според Шург много собственици ще открият, че храненето с комбинация от трева и люцерна е най-подходяща за нуждите на конете им. "Не забравяйте, че грубата храна е в основата на безопасната и успешна програма на хранене”, казва той. „Отделете време да изберете най-добрия фураж, който можете да си позволите да закупите”.

 

 

Автор: Одри Павиа

Източник: www.horsechannel.com

Превод: Смилена Друмева

реклама