Тренинг

Езда по наклонен терен

Езда по наклонен терен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сн. 1

  

Първото нещо, което трябва да се постигне във фазата на спускане, е да се освободи сакролумбалната става; обикновено, когато се спускате по хълм, това не е нищо повече от стъпване на коня с върха на копитата, извършване на къси крачки, като се спускате много бавно, или пък коня се втурва напред, за да избегне падането върху носа си. Винаги се опитвам да постигна освобождаване на сакролумбалната става чрез намиране на късо, стръмно възвишение с достатъчно мека почва (виж снимка 1), което в горната и долната част има достатъчно място, в случай, че конят направи грешка.

  

Отвеждам коня на края на „пропастта”, спирам го, подкарвам го отзад, така че задните крака да са застанали добре под него и задържам предницата на място с леко, но достатъчно задържане на поводите (обикновено, когато правите това, не се налага да задържате коня силно, тъй като той така или иначе не желае да пристъпи напред в „пропастта”). След като задните крака на коня са достатъчно под него, освобождавам предницата и го оставям да направи първата крачка напред, след което спирам коня отново и пак го подкарвам отзад, за да премести задните си крака под него. След това го оставям отново да пристъпи напред с предните крака, продължавайки с леко задържане на поводите (или с по-силно задържане в случай, че конят се засили надолу). На този етап вече сме слезли в равната част, тъй като съм избрала малко възвишение за целта. Там отново спирам коня и го подкарвам, за да постави задните си крака под тялото. Естественият наклон на коня го кара да иска да тича, тъй като вече е в края, на равно е освободен; поради това трябва да изберете възвишение, при което има достатъчно пространство в ниската част, в случай, че направи грешка; вие, обаче, не трябва да позволявате на коня да препусне, дори и да иска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сн. 2

 

Това упражнение почти със сигурност освобождава сакролумбалната става, но аз почти винаги продължавам с обръщане на коня и връщането му нагоре по възвишението. Не оставяйте коня да тегли нагоре с предните крака или пък да се движи нагоре като заек. Ако сакролумбалната става не е била освободена при спускането, можете да направите това, като се изкачите на възвишението, както е показано на снимка 2. Бронте е кръстоска между чистокръвен английски кон и шайър, висока 173 см и тежаща 725 кг, която изисква огромния усилия с ръцете и краката, за да бъде накарана да направи това за първи път, тъй като задържането на цялата тази тежест е трудно за нея.

 

След като конят схване идеята и може да се спуска или изкачва без да бъде спиран при всяка стъпка, преминавам към работа на по-високи възвишения. Когато конят може да се задържи сам на задните си крака при спускане надолу по стръмен хълм, преминавам към въвеждане на упражнения на тръс по лек наклон (никога по стръмен наклон). След като конят схване и това упражнение, постепенно избирам други по-високи и по-стръмни хълмове.

 

 

Автор: К. Суигарт

Източник: www.equisearch.com

Превод: д-р Веселина Стойчева

реклама