Хранене

Ечемикът

Ечемикът

Ечемикът обикновено е на второ място след овеса по популярност като използвана храна при конете. Въпреки това, в някои райони често е единственият концентриран фураж за конете.
Ечемикът е по-взискателен към почвата и торовете от овеса. Добро зърно се получава в районите с глинести и богати на хумус почви. Върху сухите, песъчливи и кисели блатисти почви зърнодобивът е по-лош.

  

По химичен състав ечемикът се отличава от овеса с по-малко съдържание на хранителни влакна и мазнини и по-голямо съдържание на нишесте. Ечемикът е силна храна. Неговата обща хранителна стойност е по-висока от тази на овеса с 15%, а калоричността му е по-висока с 20% (т.е. един килограм ечемик може да се замени с 1,15 – 1,2 кг овес), при това усвояването на хранителните вещества при ечемика е по–високо, отколкото при овеса. Хранителните вещества на ечемика се усвояват до 89%, а при овеса само до 70%. Съдържанието на лизин (незаменима аминокиселина) в ечемика е  почти  два пъти по-високо отколкото в овеса, а витамин Е е четири пъти повече. Но, въпреки това, ечемикът е само задоволителна храна за конете.

 

Ниската популярност на ечемика, като концентриран фураж за конете, до голяма степен се обяснява с това, че той изисква допълнителна обработка при храненето. Твърдата обвивка на ечемика не е подходяща за зъбите на всички коне. Освен това, заради високото съдържание на нишесте, зърното на ечемика не трябва да се вкарва в дажбата на неработещи и стари коне, а също на коне, предразположени към ламинит. Още едно правило, което не трябва да се забравя при храненето с ечемик - може да се дава зърно на конете не по-рано от час след поенето.

 

Но не си стува да подценяваме ечемика. Той е прекрасен източник на енергия за работните и спортните коне. При това, за разлика от бързата „експлозивна” енергия на овеса, ечемикът дава „бавна”, спокойна енергия, което е особено желателно, например, за коне, участващи в класическите дисциплини (обездка, прескачане на препятствия). Освен това, използването на ечемик в дажбата помага да се поддържа добра кондиция.

 

Не си струва ечемикът да се дава на конете като единствен концентриран фураж. Въпреки че, ако конят е бил приучен към него от ранна възраст, то той напълно може да мине само с ечемик. Пределните норми на използване на ечемик в дажбата са: ако конят не работи - 6 кг., ако работи - 8 кг.

 

Ако сте решили да разнообразите порциона на своя кон с ечемик, прегледайте зърното да не бъде слабо, потъмняло, с тъмни петна, неприятна миризма и т.н. Тоест обърнете внимание на всички тези неща, за които се говори в нашата първа статия относно качеството на овеса. Една забележка: видът на ципата на ечемика не влияе върху хранителните качества на зърното така, както това е при овеса, тъй като тя съставлява само 10-11%.

 

Няколко думи за това в какъв вид може да се слага ечемикът в дажбата на коня.

Цели зърна ечемик може да се дават на възрастни коне без проблеми със зъбите и стомашно-чревния тракт. При това, ако вашият кон яде бързо и не предъвква храната, по-добре е зърното да се смесва със слама или рязано сено.

 

Но все пак е по-добре да се използва предварително подготвено зърно.
Раздробяването и грухането на ечемика го прави подходящ за зъбите на всички видове коне. При тези видове обработка на зърното се съхраняват всички предимства и недостатъци на овеса, които бяха описани.

 

Ечемикът, също така, може да се запарва и дори да се вари. Варен ечемик се използва за бързо подобряване на състоянието. При термична обработка по-добре се усвоява нишестето на ечемика, макар че намалява наличието на протеин и витамините се разрушават. Запарването и варенето на зърното трябва да се прилага само тогава, когато няма възможност да се ползва раздробен или лющен ечемик или за обеззаразяване на зърното.

 

Освен тези традиционни видове обработка на зърното, в последно времо се появява възможност за получаване на зърно, преминало през специална обработка, която повишава неговите хранителни свойства и усвояването от организма, обеззаразява зърното и даже съхранява всички витамини.

 

Екструзия на зърното - обработка под действието на високо налягане и температура, в резултат на което се получава екструдирано или експандирано зърно (в зависимост от режима на обработка). Такава обработка води до увеличаване в състава на зърното на дела на добре усвоимите захар, декстрини, хемицелулоза и понижаване на съдържанието на лошо усвоимите нишесте и целулоза. В естествена форма нишестето се усвоява само до 20-25%, екструзията повишава този показател до 60-70%. Тя също така повишава биологичната ценност на белтъка. За съжаление, при този вид обработка витамините се губят.

 

Микронизацията е друг вид обработка, която повишава хранителните свойства на зърното, съхранявайки витамините. Това е топлинна обработка на зърното под действие на инфрачервени лъчи, в резултат на която се извършва вътрешно нагряване на зърното, нишестето набухва и се желатинизира, неговата  структура се разрушава (нишестето става по-достъпно). И тук също се извършва обеззаразяване на зърното.

 

Поради това, че екструдирането, експандирането и микронизацията увеличават хранителната стойност на зърното, от неговото количество може да се икономисва. В резултат на преобразуването на нишестето и увеличаването на количеството захар, обработеният продукт става приятен на вкус. Освен това, описаните процеси, правят зърното с високо съдържание на нишесте достъпно практически за всички видове коне. Екструдираното, експандираното и микронизираното зърно може да се срещне в състава на всички вносни комбинирани фуражи за коне. Вие самите вероятно сте го пробвали. Спомнете си царевичните пръчици и люспи (екструдирани продукти), мюсли, които ядете на закуска (в техния състав често влиза микронизирано, а след това сплескано зърно пшеница, царевица и т.н.).

 

 

Източник: www.horsesclub.ucoz.ru

 

реклама