Информация за коня

Всички коне са и малко хора - Част II

Всички коне са и малко хора - Част II

Чудесата на  Монти Робъртс

Ако на Пат Парели приписват създаването на направлението „NH”, то истински първооткривател на метода на „естествените отношения” все пак си струва да се назове друг американец - Монти Робъртс. Заради неговия уникален метод на  възпитание на конете неговите съотечественици го наричат „Човекът, който слуша конете”.

В средата на 90-те години на миналия век Монти Робъртс откри света на любителите на конете. Тогава видеозаписи на демонстрации на Робъртс обиколиха целия конен свят. В шоуто на Монти Робъртс са достатъчни 30 минути за установяване на контакт с млад кон, току що взет от табуна. Само за 30 минути – и „дивакът” послушно върви след човека. Това е патентованият метод  на Монти Робъртс „Join-Up” (в свободен превод „Единение”) в действие. Методът идеално съответства на понятието „NH”, въпреки че самият автор не прилага този термин в своята работа.

 

Монти често говори, че целта на неговия  живот е – „да направи така, че светът да стане по-добър и за конете, и за хората”. Заради това с неукротима енергия и ентузиазъм той всяка сутрин сяда в седлото и заминава далеч от дома, за да „слуша” конете. Преди повече от 40 години в Невада Монти Робъртс започнал да „слуша конете” и по-точно да изучава тяхното поведение. Това били диви мустанги, непознаващи човека. Наблюдавайки тяхното поведение с часове, той постепенно започнал да разбира езика на позите и движението на телата, с помощта, на които конете общували помежду си. Тогава в него се зародила идеята за създаване на партньорство между коня и човека в процеса на тяхното общуване, на което той дал название „Join-Up”.

 

След наблюденията на дивите коне Монти Робъртс се върнал в семейната ферма, в която неговият баща се занимавал с подготовката на млади коне. Робъртс погледнал на работата на баща си с нови очи и видял, че най-често, ползвайки традиционни методи, баща му  „пречупва” младите коне. Използвайки създадените от него самия принципи „Join-Up”, Монти Робъртс започнал да внася изменения в традиционната методика на подготовка на конете. Първите успехи Робъртс постига в съревнованията в уестърн стил и по-късно е поканен в Холивуд в качеството си на каскадьор, дубльор и постановчик на конни трикове. Той е работил с такива звезди, като Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн.

 

Обаче самият Монти свързвал своето бъдеще именно с подготовката на младите коне, и скоро той започва успешна кариера на треньор на състезателни коне. През 1966 г. Робъртс открива собствен треньорски център. Работейки заедно със своята съпруга, Пат Робъртс, Монти в течение на 18 години държи титлата на най-успешния треньор на двугодишни коне в Холивудския парк. И сега стените на офиса на Робъртс са украсени с почетни грамоти, изрезки от вестници и други свидетелства за  успехите през годините.

 

До 80-те години Монти Робъртс тихо живял своя живот. Той заедно със своята съпруга тренирал състезателни коне, отглеждал деца – 3 свои и 47 приемни, – обирал лаврите по време на състезания. За него и за неговите методи се знаеше малко. Едно пътуване променило всичко. Кралицата на Великобритания Елизабет II, страстна любителка на конете, узнала за уникалните резултати на американския треньор. Елизабет II поканила Робъртс в Англия и предложила да организират демонстрации, на които той да покаже в действие своя патентован метод „Join-Up”. Монти се съгласил, и Елизабет II била толкова впечатлена от видяното, че предложила на треньора да напише книга за своя уникален метод.

 

Книгата под заглавие „Човекът, който слуша конете” излязла през 1996 г. и направила Монти Робъртс известен в целия свят. Изданието имало тираж 5 000 000 екземпляра. По-късно били заснети документални филми за Монти Робъртс и неговия метод, които се показвали по BBC. Неговият метод бил наричан „нов път в общуването с коня”. Днес Монти Робъртс, макар и да казва, че „се е оттеглил”, продължава да демонстрира своя метод по целия свят, превръщайки в свои поклонници все нови и нови любители на конете.

 

 

Колко школи „NH” има по света?

Аз подробно се спрях на Пат Парелли и Монти Робъртс като на личности, известни даже на тези, които нямат никаква представа за Natural Horsemanship. Всъщност учители и теоретици в това направление има много повече.

 

Между Пат Парели, Монти Робъртс и другите често има малко общо, но всички те са обединени в едно направление Natural Horsemanship, така, както акупунктурата, хомеопатията и мануалната терапия, са обединени в понятието „нетрадиционна медицина”. В изобилието на идеи NH човек лесно може да се обърка, но от друга страна от всеки метод може да се почерпи нещо интересно, а след това да се избере един учител, най-близък до вас, и да се следва неговия метод за намиране на общ език с коня.

 

Що се отнася до школите или клубовете, работещи в стил Natural Horsemanship, то те са доста по-малко, отколкото може да ви се стори на пръв поглед. И тук най-добре е да се ориентирате към известни имена, като Пат Парели. А ако се говори за многочислените американски клубове, за безбройното количество адреси, които „висят” в интернет, то аз вече споменах за тези чудесни трансформации от обикновено туристическо ранчо в модни клубове. Не искам лекомислено да определям всички центрове, но в много от случаите собствениците на конни туристически бази просто успешно използват модната търговска марка „NH”, поставят връзки на много посещавани сайтове, свързани с „NH” и увеличават по такъв начин клиентите, мнозинството, от които се ориентират много слабо в конните теоретични направления и премъдрости.

 

Наистина ли това е толкова ново?

Нека за малко да се отвлечем от словоблудството около естествените отношения, уважението и прочие красиви понятия и да си зададем простия въпрос: „А толкова ли са нови всички тези принципи, в частност в Русия?”. Не е нужно да се ровим в дебели исторически книги и в запасите от своя практически опит, за да се убедим, че това, общо взето, съвсем не е ново.

 

Ако се говори за работа с кон на основата психологически знания, то изследвания в тази област се правят отдавна. Още в ХIХ век някои европейски учени изучавали психологията и интелекта на коня и се опитвали да преразгледат методите на неговото възпитание. Докато пишех тази статия случайно ми попадна в ръце трудът „Зоопсихологията като база за обучението на коне”. Трудът е написан от руския офицер-кавалерист, учен-зоотехник Ф.А. Любимов през 1936 г. През 1937 г. авторът е бил репресиран и статията много години е лежала в архивите на семейството на автора и едва миналата година е „видяла бял свят”. В близко време се  планира издаване на тази обемна статия във вид на отделна брошура, а копия и сега вече се намират в Музея по коневъдство към Московския селскостопански институт „Тимирязев”.

В този труд с повече от 60-годишна давност аз открих такива извадки.
”По въпросите на възпитанието и още повече по въпросите на обездката  на коня, т. е. подготовката му за определена работа, има многотомна литература; в продължение на векове за експлоатацията на коня са възниквали и възникват специални школи за езда, обездка и дресура на коня, обаче и теорията, и практическото й прилагане до днешно време се основават изключително на похвати и средства на насилствено принуждение към автоматично усвояване от коня на предявяваните му изисквания”. „По природа конят е животно с добър нрав, но под влияние на жестокото отношение се наблюдават сред конете не само зли, но и злопаметни към определен субект”.

 

„Животните често са наричани безсловесни, но това може да се признае за правилно само от гледна точка на човешкото понятие за реч: животните не говорят така, както го прави човекът. От друга страна животните имат на свое разположение възможности да обменят помежду си звуци с различна продължителност, оттенъци и тонове, имащи определени значения: призив, молба, предупреждение за опасност, заплаха, успокояване, изразяване на приятно и неприятно, – тоест ползват почти същия запас от звукови изрази, с каквито е разполагал праисторическият човек”. „Прилагането на наказания може да се използва само в случаи, когато обучаващият напълно се увери в съзнателното нежелание на обучаваното животно да изпълнява неговите изисквания вследствие на каприз (упорство). Като мерки за  наказание могат да служат: рязко повикване, назидателен тон, въже”. Работата завършва с подробно разписана методика за обучение на млади коне на основата на познаването на тяхната психология. До голяма степен тези препоръки кореспондират с методиките на същия Пат Парелли.

 

На професионалните спортисти и просто на любителите на конете са добре известни много „трикове” , които в теорията на  Natural Horsemanship потрисат въображението. Спомнете си, вие самите не сте ли учили коня да приближава към вас на ливадата, вие не сте ли се разхождали с него по поляната, не сте ли го яхали без всякакви приспособления? Не сте ли яздили само с един оглавник и не сте ли разбирали коня без думи? Теорията на лидерството, разбирането на психологията и поведението на коня – ние отдавна прилагаме всички тези методи. Отговорете на такъв прост въпрос: защо вие не подхождате към коня отзад? Защото отзад са го нападали вълците, у всеки кон в дълбините на неговото подсъзнание дреме инстинкт, говорещ, че отзад може да се прокрадва само враг, носещ смърт. Затова той удря всички, които подхождат отзад. Ето ви и зоопсихоанализа с прилагане на практика!

 

Заслугата на  американците-прародители на  „NH” – е в това, че те са обобщили съществуващите векове знания и са измислили добра търговска марка – „NH”. Т.е са подали на света на любителите на конете стари знания в нов модерен сос.

 

 

Автор: Владислава Смирнова

Източник: www.horseclub.ucoz.ru

реклама