konete.bg

Митове и легенди за коне

Конете често са били герои в митовете и легендите на различните народи. Тук ще разкажем за най-известните от тях.

Еднорог. Той е един от най-романтичните образи и в различните култури има различни названия, външен вид и атрибути. Най-популярното изображение на еднорога в съвременната западна култура е бял кон с дълъг, златен рог на челото. В източната култура еднорогът е изобразяван като нещо средно между кон и коза, с конски копита и козя брадичка. Японският еднорог се нарича „кирин”, а в Китай – „ки-лин”. И двете думи произхождат от еврейската „ре`ем”, което означава „един рог.” През 398 г. пр. н.е. гръцкият историк Ктезий описал еднорозите по следния начин: външно той напомня на бизон, висок колкото кон, с бяло туловище, пурпурна глава, сини очи и един рог. Вероятно това описание се е появило благодарение на колоритните разкази на пътешествениците, които си представяли еднорога като нещо средно между бизон, хималайска антилопа и индийски носорог.

На рога били приписвани различни вълшебни качества. Например възможността да изцерява болните и ранените, а също така да съживява мъртвите. Рогът понякога е изобразяван бял в края, черен по средата и с червен връх. В една средновековна приказка се разказва за еднорог, който изпуснал своя рог в отровна вода, като по този начин я пречистил и дал възможност на животните да пият от нея. Вероятно с това се свързва традицията на благородническите и кралските фамилии да пият от съдове във формата на рог от еднорог, като по този начин се предпазвали от отравяне.

В западната култура еднорогът се смята за недостъпно диво животно, докато в източната култура то е ласкаво и покорно същество. Подобно митично животно, наричано индрик, има и в руския фолклор. Индрикът притежавал два рога, живеел в свещената планина и бил повелител на всички животни и владетел на водите.

Пегас. Много известна митична фигура бил и крилатият кон Пегас, потомък на Посейдон и Медуза. Две различни легенди разкриват как Пегас се появил на бял свят. Според първата конят изскочил от тялото на Медуза в момента, когато Персей й отсякъл главата. Втората гласи, че Пегас се е появил от падащата по земята кръв на Медуза.

Една от легендите разказва за Белерофонт, който с помощта на златни юзди, подарени му от богинята Атина, успял да укроти крилатия Пегас.

С помощта на Пегас Белерофонт успял да извърши много велики подвизи, в това число да избави жителите на Ликия от чудовищната Химера. Окрилен от своите победи, героят искал да се възкачи на Олимп и да стане равен с олимпийските богове. Боговете се разгневили и наказали Пегас с лудост, карайки го да хвърли своя стопанин на земята. Според легендата след като паднал на земята Белерофонт ослепял, окуцял и бродил по света, надявайки се конят му да се върне.

Кентаври. Кентаврите са много популярни митични персонажи. От главата до бедрата имали тяло на човек, а в останалата си част - на кон. Древните народи възприемали кентаврите като светли и добри същества, които правели добрини. Изключение от това станала една гръцка легенда, която разказва за няколко кентавъра, които били поканени на пир, на който се напили с вино и устроили битка, в резултат на която загинали много кентаври.

Най-известният кентавър бил Хирон, който получил образованието си при Аполон и Артемида, и бил прекрасен ловец, скотовъд, лечител и гадател. Според легендата Хирон станал учител на великия воин Ахил. Този кентавър се ползвал с такова уважение сред боговете, че след смъртта му Зевс го взел на небето и го превърнал в съзвездието Стрелец.

Посейдон, бог на конете. Посейдон (при римляните Нептун) бил един от най-могъщите богове. Той бил владетел на моретата, а също така бог на земетресенията и конете. Покровителствал конния спорт и притежавал коне със златни копита и грива, които били впрегнати в неговата морска карета. Пред нея вълните се разделяли, правейки път на бога на морето.

Според една легенда Посейдон и богинята Атина поискали да основат град и решили, че този, който поднесе на смъртните най-ценния дар, ще получи този град. Посейдон подарил на хората кон, а Атина – маслиново дръвче. Решили, че маслиновото дърво е по-полезно за хората и затова градът получил названието Атина, а богинята станала негова покровителка.

Друга легенда гласи, че Посейдон направил сватбен подарък на Пелей, дарявайки го с два безсмъртни коня - Ксант и Балий. Тези коне Ахил впрегнал в своята колесница, с която участвал в Троянската война. Когато Ахил обвинил своите коне за това, че не успели да спасят неговия приятел Патрокъл, Ксант отговорил, че такава била волята на боговете и че скоро същата участ ще сполети и самия Ахил. Боговете се разгневили на това конско пророчество и с помощта на богинята на отмъщението Ериния го наказали с мълчание.

Троянски кон. Троянският кон бил огромен кух дървен кон, който помогнал на гърците да превземат Троя. Троянският принц Парис се влюбил в хубавата Елена, жена на гърка Менелай, отвлякъл я и я отвел в своето царство. В отговор Менелай събрал голяма гръцка войска и обсадил Троя, като обсадата продължила десет години. Накрая изобретателният Одисей измислил как да надхитри троянците. Той предложил да бъде изработен огромен дървен кон, в който да се скрие гръцката войска, давайки вид, че тя се връща назад, а оставеният кон е дар от бога. Троянците повярвали, отворили вратите и вкарали коня в града. Гърците изскочи от него и превзели града. От тогава изразът „троянски кон” става като нарицателно и означава „хитрост, маневра”.

Валкирии. По цял свят съществуват множество различни легенди за конете. Една от тях се отнася към северната митология и разказва за валкириите, неукротими жени-войни, подчинени на великия Один. Когато те бързо препускали в галоп, от техните доспехи излизали ярки искри и попадали направо в небето. Така възникнала северната полярна звезда.

Один бил един от главните богове в норвежката митология. Той създал Слънцето и Луната, бил бог на войната, поезията, мъдростта и смъртта. На него принадлежал Слейпнир, неговия любим осмокрак кон, който можел да тича не само по земята, но и по небето.

Източник: www.zooclub.ru