Информация за коня

Знаеш, че си истински коняр, защото...

Знаеш, че си истински коняр, защото...

 

Когато разхождаш кучето си, държиш каишката като поводи.


Когато съпругът/-та ти направи нещо хубаво за теб, казваш „Добро момче/момиче!” и го/я потупваш по врата.

Смяташ, че голф игрищата са прахосване на добри пасища.

Обличаш се като адвокат през работните дни и като някой, който има нужда от адвокат – през почивните дни.

Колата ти струва 5 пъти по-малко от конската каравана.

Казваш „Пррр!” на кучето си.

Казваш „Пррр!” на децата си.

Казваш „Пррр!” на колата си.

Посещаваш ветеринаря по-често, отколкото педиатъра на децата ти.

Конят ти е по-често с нови подкови, отколкото ти с нови обувки.

Харесваш всякакви конски предмети, каквито и да е конски предмети, независимо от изработката.

Спираш прехвърлянето на телевизионните канали, когато видиш реклама с коне.

Стигнал си до състояние, при което мухите не те дразнят чак толкова.

Обмисляш възможността да се преместиш да живееш в конюшнята, тъй като там е по-чисто, отколкото в къщата ти.

Можеш да намериш ботушите си в тъмното по миризмата.

Когато сменяш лентите докато шофираш, вътрешният ти крак се движи, за да осигури натиск.

Цъкаш с език на кучето си.

Цъкаш с език на приятелите си.

Оповестяваш раждането на дъщеря си с думите "Кобилка е!"

Научил си кучето ти да скача.

В хола ти има поне едно седло.

Тръгваш си от работа схванат, напрегнат, с болки в стомаха или с главоболие и всички тези оплаквания изчезват в мига, в който стигнеш до конната база.

Мразиш да позираш за снимки, освен, ако не си на кон.

Харчиш цял куп пари за екскурзия в чужбина и накрая се оказва, че си прекарал повечето време в гледане на коне.

Концепцията за спане до късно през почивните дни отдавна е избледняла в спомените ти.

Броиш колко стъпки (крачки) има между плочките на тротоара, сенките на дърветата и т.н.

Твоето „не-конско” семейство отдавна няма нужда да те пита какво искаш за Коледа.

Плащаш пансиона на коня преди да платиш сметката за тока.

Винаги имаш нови снимки на кончетата в портфейла си.

Изпращаш коледни картички с коне.

Знаеш наизуст адреса на породната асоциация и на федерацията по конен спорт.

Прекарваш толкова много време на конната база, че хората си мислят, че работиш там.

Всеки дънер и ограда ти се струва добро препятствие.

Кучето ти прескача нещо, а ти отбелязваш: „Краката му не бяха равни!”

Прибираш се вкъщи след езда и изчакваш няколко часа преди да се изкъпеш, защото искаш да запазиш миризмата на коне колкото се може по-дълго, така че, когато затвориш очи да бъдеш отново с тях.

Би направил всичко, за да имаш свой собствен кон (например да започнеш допълнителна работа или частен бизнес).

Майка ти те обвинява, че обичаш повече конете си, отколкото твоите „истински” деца, но твоите „истински” деца знаят, че ги обичаш точно толкова колкото и конете.

Събуждаш се по време на буря и отиваш до обора, за да се увериш, че всичко е наред.

Поддържаш бокса на коня по-чист от стаята си.

Сресваш гривата на коня по-често, отколкото косата си.

Подрязваш копитата на коня по-често, отколкото ноктите си.

Вземаш същите добавки за стави, които даваш на старата си кобила, а след това двете си поделяте морков.


Само конят ти може да излекува твоята мигрена и ти гледаш коня уж по здравословни причини.

Даваш на коня си първото парче от твоята ябълка.

За 20-та годишнина от сватбата би искал да получиш ново седло.

Когато се видиш с малко пари, ги харчиш за твоя кон или за амуниция, а не за нещо, от което наистина имаш нужда.

Когато гледаш филм, съжаляваш повече, когато падне коня, а не ездача.

Когато си разстроен, отиваш в конюшнята, за да се успокоиш.

Превозваш сено с леката си кола поради липса на камион.

Конете те следват по петите и се опитват да влязат в къщата с теб.

Когато чакаш гости, почистваш конюшнята, а не къщата и бързаш да срешеш конете, вместо да се изкъпеш и да си сложиш чисти дрехи.

Отнасяш се с приятелите си като с кобили и жребци.

Не ти пука за миризмата на тор и всъщност дори ти харесва.

Когато спираш колата си, сядаш по-дълбоко.

Споделяш с коня си неща, които не можеш да кажеш на хората.

Не си спомняш живота си преди да си имал кон. Къде ли са отивали времето и парите ти преди това?

Всичко друго в живота изчезва, когато си с твоя кон.

В хладилника ти има повече моркови и ябълки отколкото човешка храна.

Когато се прибереш вкъщи, има сено по панталоните ти, ризата ти, чантата ти, в колата ти...

Обичаш да купуваш подаръци за твоя кон повече отколкото да купуваш подаръци за хора.

Даваш закуска на коня си преди да си изпил кафето си сутрин.

Знаеш, че си истински коняр, когато не са ти останали никакви пари!

Когато даваш дрехи на химическо чистене, първо трябва да ги почистиш от сламата и космите.

Подковите на коня ти са по-скъпи от твоите обувки.

Виждаш коня си след тежък ден, той тича покрай оградата и цвили за теб, а очите ти се насълзяват.


 

...ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Е ОТ ВАС  Laughing

 

реклама