Здраве и грижа за конете

Заразни болести по конете

Заразни болести по конете

Африканска чума

  

Африканската чума по конете е заразно заболяване по домаш­ните и дивите еднокопитни, което се характеризира с треска, каш­лица, отоци на главата, шията, гърдите и висока смъртност - до 90%. Причинява се от вирус и протича в свръхостра, остра (бело­дробна) и подостра (сърдечна) форма. Заболяването е описано и ус­тановено в Африка, откъдето носи и наименованието си. По-късно то се разпространява и в някои страни на Западна Европа. У нас до този момент няма установен случай на африканска чума по конете, но поради оживения транспорт, участия в състезания, внос и износ на животни съществува опасност от неговото внасяне и разпрос­транение. Лечението при това заболяване не е успешно, поради което та­кова не се извършва.

 

 

Инфекциозна анемия

 

Инфекциозната анемия по конете (ИНАН) е заразно заболяване по еднокопитните, което се причинява от малък вирус и протича в остра, подостра и хронична форма.

Заболяването е широко разпространено в страните от целия свят, като то представлява сериозен ветеринарен проблем и нанася тежки икономически загуби сред поголовието от еднокопитни. Сто­панските загуби се дължат главно на намалената работоспособност и увеличената смъртност на конете.

Към инфекциозната анемия са възприемчиви всички едноко­питни - коне, магарета, мулета, катъри, независимо от възрастта и пола. По-възприемчиви са конете, особено използваните за спортни цели. Заразяването става чрез поглъщането на вируса, ако е попад­нал в храната или водата за пиене, чрез ухапване от кръвосмучещи  насекоми и при използването на еднакъв обслужващ инвентар.

Източници на инфекцията са болните и преболедували коне от заразените стопанства, фуражът и храната, намиращи се в контакт с тях. Причинителят се предава и чрез замърсени предмети, дрехи на гледачи, транспортни средства или механично от други животни. Транспортирането на болни, непоказали клинични признаци коне, е важно условие при разпространяването на заболяването. Предраз­полагащи фактори са и климатичните, и географските особености на местността, даващи възможност за развитие на кръвосмучещи насекоми (наличие на блата, езера и др. водоеми), които са едни от основните пътища за предаване и разпространение на болестта.

Първият признак, който се забелязва при конете, е повишава­нето на температурата и поява на рецидивна треска (40-41°С), с продължителност от 2 до 8 дни и неправилни интервали между от­делните температурни пристъпи. Животните отслабват при запазен апетит, като често се появява и слабост в областта на задницата. При острата форма настъпват парези на крайниците, както и поява на кръвоизливи по носната лигавица, влагалището (при кобилите), устата. Често тя завършва със смъртен изход за животното. Подос-трата и хроничната форма се характеризират с обща слабост, ане­мия, залежаване и накрая смърт на 10-ия до 15-ия ден.

Диагнозата се поставя след комплексни изследвания, решаващи от които са лабораторните. Ето защо при съмнение за това заболя­ване стопанинът е длъжен да повика ветеринарен лекар, който да вземе необходимите материали за изследване.

Инфекциозната анемия по конете не се лекува. Действащата у нас наредба за борба с нея предвижда: предпазване на страната от внасяне на вируса чрез животни и заразен инвентар, контролиране на търговията и движението в страната на еднокопитните, особено на ездитните и състезателните коне, годишно двукратно лаборатор­но тестване на всички животни за разплод, за износ, внос и на 10% от останалото поголовие от еднокопитни в страната.

 

 

Вирусен артерит

  

Вирусният артерит по конете (ВАК) е контагиозно вирусно заболяване по домашните и дивите еднокопитни, причинявано от вирус, характеризиращо се с повишаване на телесната температура, левкопения, ко­нюнктивит („розово око”), отоци по главата, корема и краката, светлобоязън, хипере-мия на слизестите ципи, некротични поражения на малките артерии и вени и аборти при бременните кобили до 4-ия месец от бременността. Болестта протича с около 30% смъртност в началото, но впоследствие се увеличава и достига до 80%, като се предше­ства от диария, колики, загуба на апетит и обезводняване на организма. В някои случаи се наблюдават отоци по веждите, в долната част на корема и крайниците.

Основният преносител и разпространител на вируса е заразеният жребец пепини-ер. При инфектирането вирусът се реплицира в клетките на неговите тестиси и той се излъчва чрез семенната течност в продължение от няколко седмици, месеци, години, а понякога и през целия му живот. След преболедуване от клинично проявено забо­ляване няма увреждане на неговото либидо и желание за коитус с женските животни. Важно е да се знае, че заразеният жребец пепиниер винаги дава положителна сероло-гична реакция при изследване на кръвен серум, но тази негова позитивна реакция не винаги означава, че той в момента е и излъчител на вируса. Това се установява при извършването на епизоотологично проучване на фермата, в която живее животното. Мулетата, магаретата, катърите, зебрите, също трябва да бъдат следени и представля­ват потенциална опасност за разпространение на заболяването.

ВАК протича в остра форма и засяга всички еднокопитни в заразената конюшня. Инкубационният период обикновено продължава от 1 до 5 дни, след което се наблю­дава повишаване на телесната температура, хиперемия на слизестите ципи на носа и конюнктивите, сълзотечение, конюнктивит („розово око”), ринит, отоци по устни­те, коремът, скроталната торба, вимето и крайниците, мускулна слабост, феноменът „сбръчкан скротум”, аборти и висока смъртност.

При естествена инфекция конете се възстановяват бързо след виремичния стадий. Настъпването на смърт е в резултат на прогресивна интерстициална пневмония, и то само при младите и недоразвити животни. Абортите настъпват след около 10-33 дни след заразяването, като плодът се изхвърля заедно с околоплодните обвивки, без проява на каквито и да било други признаци в кобилата майка. При една трета от за­болелите животни може да се наблюдават светлобоязън, помътняване на роговицата, кашлица, затруднено дишане, безпокойство, слабост и несигурна походка. Болните животни са от различни породи, като техният брой с течение на времето непрекъснато се увеличава.

Диагнозата на ВАК се основава на използването на преки и непреки методи. Ла­бораторните тестове са необходими за разграничаване на клиничната проява на за­боляването от субклиничната инфекция, която е много по-опасна за еднокопитните. Лечението не дава преки резултати. Прилага се симптоматично лечение с оглед предо­твратяване на възможността от поява и развитие на вторични бактериални инфекции.

 

  

Треска от Западен Нил

  

Случаите на треска от Западен Нил зачестиха много през последното десетилетие. Заболяването се наблюдава главно при еднокопитни (коне) и хора, като от 1996 г. насам са отбелязани спорадични избухвания освен в САЩ, така също и в Румъния, Чехия, Италия, Франция. Причинителят е вирус, към чието семейство се числят и вирусите, причиняващи тежки заболявания по хората и животните, често завършващи с летален изход. Вирусът е изолиран за първи път в Уганда през 1937 г. от жена във фебрилния стадий на болестта. Впоследствие причинителят се изолира от птици, комари, коне, като същевременно се доказа и неговото широко разпространение в света. Характер­ното в разпространението на заболяването е неговият сезонен характер, свързан с ак­тивността на биологичните му вектори - комарите. Всъщност механизмът на самото предаване не е напълно изяснен, но все пак насекомите носят вируса в слюнчените си жлези и при ухапване го предават на възприемчивите животни и хора. Повечето от гръбначните животни и птици са възприемчиви към вируса. Стадият на намножаване на вируса е около 4 дни, а вирусоносителството продължава повече от 100 дни. При експериментални условия, заболяването е възпроизведено и при говеда, овце, свине, кучета, както и при почти всички лабораторни животни. Засега се смята, че два са ос­новните цикъла на развитие на болестта - горски, при който резервоар на инфекцията са дивите, предимно водоплаващи птици, а вектор са кръвосмучещите насекоми, и градският, при който резервоар са домашните птици, а вектор - съпровождащите ги кръвосмучещи артроподи. През зимата за резервоар на вируса в ендемичните места вероятно служи организмът на възрастните насекоми от род Culex.

Заболяването започва и протича с грипоподобни признаци при хората. След инкубационен период между 3 и 7 дни се появява температура, която се съпровожда с болки в гърлото, гърба, мускулите, ставите, конюнк­тивит, признаци на умора, обриви в областта на слабините, загуба на апетит и некоординирани движения, парези, парализи и смърт.

При конете заболяването се проявява в повечето случаи като типичен асептичен менингит или енцефалит (атаксия, некоордини­рани движения, спазми, тремор на крайниците и опашката, тикове в областта на очите, конвулсии, парези и парализи). При 15 до 20% от случаите с появата на нервни признаци се наблюдава летален изход, като при патоморфологичната находка се установява увели­чение на черния дроб, панкреаса и миокардит. При патохистоло-гичните лабораторни изследвания се доказва наличие на миелит и енцефаломиелит.

От другите селскостопански животни единствено птиците, които не показват никакви клинични признаци, играят основна роля в разпространението на заболяването.

Диагнозата на треска от Западен Нил не може да се докаже само по клиничната проява на заболяването. Задължително се извършват изследвания за точно определяне на причинителя, като за тази цел се използва цереброспинална течност или суспензии от вътрешни органи и мозък, с които се заразяват 11 -дневни мишлета и чувстви­телни клетъчни култури.

  

 

 

 

 

Грип

 

Грипът е остро протичащо заразно заболяване, което засяга ед­нокопитните от всички породи и възрасти. За болестта е характер­на появата на възпалителни процеси, които засягат носа, фаринкса, ларинкса, трахеята и белите дробове, като в редки случаи завършва със смърт. Собствениците на животни търпят загуби най-често от намалената работоспособност на заболелите животни и от поява на аборти до 4-и-5-и месец от началото на бременността.

Заболяването се причинява от вирус, известен като тип А, който се различава от този, предизвикващ грип по хората. Въпреки това при обслужване на заболелите от грип коне и магарета хората тряб­ва да внимават, тъй като макар и в редки случаи той може да предиз­вика инфекция и при тях. Попаднал във външна среда вирусът заги­ва бързо, най-често от пряката слънчева светлина или посредством извършване на дезинфекция и хигиенизиране на конюшните.

Предразполагащи фактори за появата на грип по конете са рез­ките температурни промени, пренатовареността, събирането на го­лям брой животни на едно място и участието на животните в спорт­ни и ездитни прояви.

Основният начин на пренасяне на вируса е прекият контакт на болни със здрави животни. Използването на обща храна, чесала, ха-мути, каруци и друг инвентар спомага за бързото разпространение на заразата. Първият клиничен признак е повишената телесна тем­пература - до 40,5°С, която се задържа от 1 до 4 дни. Животните от­казват приемане на храна, появяват се изтечения от носа и особено характерната суха кашлица, която се предизвиква при раздвижване и натиск в областта под главата в началото на шията. Ходът на за­боляването е в пряка зависимост от атмосферните условия - при студено и ветровито време протича тежко, като не рядко се стига до поява на бронхопневмонии. При магаретата грипът протича много тежко, почти винаги се усложнява с бронхопневмония и често се стига до смърт на заболялото животно. При бременните животни могат да се наблюдават аборти в първата половина на бременност­та. Необходимо е собствениците да знаят, че от голямо значение е установяването на заболяването още в самото начало преди проце­сът да се е развил напълно.

При воденето на борба с грипа по конете трябва да се знае, че той е остро заразно заболяване, разпространяващо се много бързо и поразяващо голям брой животни. Заболелите животни се оставят на пълна почивка, хранят се с лесносмилаеми храни, прилагат се сърдечни и общоукрепващи организма средства, както и антибио­тици и тонизиращи витаминни препарати.

Профилактиката и предпазването на конете от грип се осъщест­вява чрез предпазни и оздравителни мерки, както и с прилагането на ваксини, непозволяващи развитието на болестта. За предпазва­не на частните ферми и стопанства е необходимо да се спазват ка­рантинни мерки спрямо новозакупените животни, като от разплод се изключват всички жребци и кобили, произхождащи от заразени ферми.

 

  

Ринопневмонит

 

Ринопневмонитът по конете е вирусна инфекция, която засяга всички категории еднокопитни. Клинично заболяването се про­явява с появата на аборти при бременните кобили в края на бре­менността (10-и-П-и месец) и с възпаления на горните дихателни пътища, трахеята и белите дробове при малките кончета и мъжки­те животни. Ринопневмонитът по конете е разпространен в целия свят, като вирусът се излъчва с млякото, носните секрети, околоп-лодните течности, фекалиите и слюнката на болните животни. Ви-русоносителството и вирусоотделителството продължават с месе­ци и години. Предаването на инфекцията става чрез пряк контакт между болно и здраво животно, чрез замърсена храна и вода, чрез замърсен инвентар и трансплацентарно - през плацентата по време на бременност.

Заболяването протича в две форми в зависимост от категори­ите коне, които поразява - чрез поява на аборти и с респираторни признаци.

Абортите обикновено са в края на бременността, като кобили­те след аборта се чувствуват добре. В някои случаи новороденото конче е видимо здраво, но поради проникването на вируса по време на бременността то е развило тежка бронхопневмония, която не се поддава на лечение, вследствие на което новородено умира до 7-ия ден след раждането си.

Респираторната форма протича по-леко. Характерно е повиша­ването на телесната температура и възпаления на носа, фаринкса и ларинкса. Обикновено при добро гледане, хранене и навременно терапевтично лечение животното оздравява, но остава вирусоноси-тел.

За лабораторно изследване се изпращат абортираните плодове, носни изтечения от болни животни, кръвни серуми за установява­не на антитела срещу причинителя на ринопневмонитния аборт по конете.

В борбата срещу това заболяване се прилагат комплексни мер­ки: карантина, изолация, дезинфекции и ваксиниране с жива авиру-лентна ваксина. Ваксината се явява най-сигурното предпазно сред­ство, като тя е необходимо да се прилага два пъти в годината.

 

  

Тетанус

 

Тетанусът е бактерийно заболяване, характеризиращо се с поя­ва на тонични спазми, които обхващат отначало отделни мускулни групи, а в последствие се разпространяват върху мускулатурата на цялото тяло. Тази болест е известна от древни времена и се пре­дизвиква от бактерия. За нея е характерна изключително голямата издръжливост (10-15 години), когато е преминала в споровата си форма. Причинителят е широко разпространен в почвата и е норма­лен обитател на червата на коня.

Тетанусът е типична ранева инфекция. Трябва да се знае, че не всяко нараняване води до развитие на заболяването, поради което случаите на заболяване са единични. Тежките контузии и дълбоки рани обикновено са предпоставка за поява на болестта поради на­личието на разкъсани и умъртвени тъкани.

Към тетануса са възприемчиви всички видове животни, както и хората. Заболяването протича обикновено в остра форма.

Първите признаци са схванатост в движенията на коня, предпазливо дъвчене и бавно поглъщане на храната. Животното заема особена стойка на вцепененост, ушите са сближени едно към друго и са неподвижни, зениците са разширени, ноздрите широко отворени, а гла­вата е изпъната напред и нагоре. Характерно е изпадането на третия клепач. С напредване на болестта се появяват тетанични спазми, изобилно потене и страхова уплаха. В около 90% от случаите заболяването завършва със смърт. При своевременна намеса на ветеринарен специалист конят може да бъде спасен, но след дълъг възстановителен период. Прогнозата обикновено е неблагоприятна.

Диагнозата се поставя въз основа на данните от твърде характерната клиника, както и от бактериологично лабораторно изследване.

Лекуване може да опита само правоспособен ветеринарен специалист, като се прилага противотетаничен серум, общо укрепващи средства и ваксина срещу тетанус. При преболе­дувалите животни имунитетът е доживотен, а при здрави коне след прилагане на двукратна ваксинация се изгражда стабилен имунен отговор.

 

  

Антракс

  

Антраксът е остра заразна болест, която се характеризира с много бързо протичане и голяма смъртност. От антракс боледуват всички селскостопански животни, както и дивите животни и човекът. Причинител на зоонозата е бактерия. Тя, както и споровата форма на тетаничната бактерия, е изключително издръжлива във външната среда.

Заболяването се разпространява чрез умрели и болни животни. Източници могат да бъ­дат и инфектираните фуражи, водата, почвата, помещенията и други.

Инкубационният период при антракса е различен според характера на щама, организма на животното и средата на обитаване. Болестта протича в свръхостра, остра и подостра фор­ма.

При първите две форми се наблюдава повишаване на температурата, безапетитие, диа­рия, посиняване на лигавицата, несигурна походка. Конят пада на земята, появяват се гър­чове и скоро настъпва смърт.

При подострата форма се наблюдават същите признаци, но за по-дълго време. При мест­ните поражения се появяват отоци и корбункули. Боледуването трае обикновено от 3 до 7 дни и често завършва с оздравяване.

Стопанинът трябва да знае, че диагностицирането и лечението на тази опасна болест по човека и животните се извършва само от компетентен ветеринарен специалист. Обикновено с нежелан край завършват опитите за самолечение или лечение от неправоспособ­ни лица.

За лечение и профилактика се използват специфичен серум, ан­тибиотици, общоукрепващи средства и ваксина.

 

 

 

Сап

  

Сапът е заразна болест по еднокопитните животни (коне, муле­та и магарета), която обикновено протича хронично, проявява се с възли и язви по лигавицата, кожата, белите дробове и се причинява от сапната бактерия. Човек също може да се зарази от сап.

Основният източник на инфекцията е болният от сап кон, който отделя във външната среда сапни бактерии чрез носните изтечения или секрета от кожните язви. За развитие на инфекцията спомагат лошото хранене, преумората, гладуването, простудните заболява­ния и др. Заболяването е твърде опасно и за хората, които обслуж­ват конете.

Болестта протича остро или хронично, като в зависимост от ло­кализацията формите са три - белодробна, носна и кожна. И при трите форми освен влошаване на общото състояние е характер­на появата по лигавиците на носа, по кожата и белите дробове на възелчета, пълни с воднистогнойна течност, и заградени с червен двор. След няколко часа възелчетата се пукат и на мястото им оста­ват язвички с червено дъно и остри краища. След тази фаза благо­приятният изход от заболяването зависи от организма на животното и от навременната намеса на ветеринарен лекар. Най-опасен е бе­лодробният сап, който в повечето случаи, въпреки взетите мерки, завършва със смърт както при конете, така и при заболелите хора.

Точна и навременна диагноза може да се постави единствено от ветеринарен специалист, като основна роля при поставянето й имат алергичните и серологичните лабораторни реакции.

В миналото сапът по конете се е смятал за неизлечима болест, особено белодробната му форма. В днешно време прилагането на мощни сулфонамидни препарати и антибиотици, съчетани с общо-укрепваща и витаминна терапия, спомага за намаляване на загуби­те от тази опасна зооноза.

 

  

Мит

 

Митът по конете протича с катарално-гнойно възпаление на ли­гавицата на горните дихателни пътища и с отичане и нагнояване на съответните лимфни възли - най-често подчелюстните.

Митът е инфекция, зависеща в голяма степен от възрастта, хра­ненето, правилното отглеждане, използването на конете за работа и от здравословното състояние на животното. Най-възприемчиви са кончетата след отбиване и младите коне, докато възрастните боле­дуват по-рядко и по-леко. Заболяването води при младите животни до спиране на развитието им и смърт при злокачественото му про­тичане. Преболедуването на конете от мит води до изграждането на доживотен имунитет.

Митът се причинява от бактерия, която е доста устойчива във външната среда. Естественото заразяване става най-често чрез при­емане на инфектирани вода и фураж.

Клиничната проява започва 4-8 дни след заразяването. Харак­терни са повишената телесна температура, изтеченията от носа, появата на кашлица, възпаление на глътката и отичане на лимфни­те възли. При младите кончета до 1 година се забелязват артрити. Ако се извърши навременно лечение от ветеринарен специалист, изходът е благоприятен и животните оздравяват. При лечението на животните се дава пълна почивка, прилагат се общоукрепващи и витаминни препарати, антибиотици, сулфонамиди и кортикостеро-иди. При отваряне на абсцесите на лимфните възли се прилага и местна лекарствена терапия.

В профилактично отношение стопанинът трябва да знае, че раз­витието и появата на заболяването зависи изключително от него. Поставянето на конете при добри условия на гледане и хранене, както и навременно ветеринарномедицинско обслужване благопри­ятстват за недопускане на тази опасна заразна болест.

 

  

 

Източник: Болести по еднокопитните животни

Ст.н.с. д-р Ивайло Ченчев, д.в.м. НДНИВМИ - София Доц. д-р Георги Бързев, д.в.м. ВИЗВМ – Стара Загора

реклама