Информация за коня

Еволюция на коня

Еволюция на коня

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еоцен и олигоцен: ранни еквиди

 

Hyracotherium

 

  

   

  

 

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

Най-ранното животно, в което са открити признаци на анатомията на коня е Hyracotherium. Hyracotherium в живял в ранния еоцен, преди около 52 милиона години. Представлявал е животно с големина на лисица (250–450 mm височина), с относително къса глава и шия и гъвкав, извит нагоре гръбнак. Имал е 44 зъба, с подредба, характерна за всеядните бозайници: 3 бр. резци, 1 кучешки, 4 предкътника и 3 кътника от всяка страна на челюстта. Hyracotherium се е хранил с меки листа и плодове, вероятно скитайки из гъсталаците, подобно на съвременния мунтжак. Hyracotherium е имал много малък мозък, и по-специално малък преден лоб.

 

  

   

 

  

 

  

  

 

  

 

Крайниците му са били сравнително дълги за тялото, което показва начало на адаптиране към тичане, като в същото време краката са били гъвкави и подвижни. Скакателните стави са били ниско до земята. Предните крайници са имали пет пръста, от които четири с малки прото копита; големият пети пръст-палец е стъпвал на земята. Задните крайници са били с пет пръста, от които средните три с малки копита, а първият и петият пръст не са докосвали земята. Крайниците му са имали възглавнички, подобно на куче, но с малки копита на всеки пръст, вместо нокти.

 

 

Orohippus

  

Преди около 50 милиона години, в средата на ранния до средния еоцен, Hyracotherium постепенно е еволюирал до Orohippus. Въпреки, че името му означава „планински кон”, Orohippus не е бил истински кон и не е живял в планините. Наподобявал е Hyracotherium по размер, но е бил с по-тънко тяло, удължена глава, по-тънки  предни крака и по-дълги задни крака, всички от които са имали характеристиките на добър скачач. Orohippus е имал четири пръста на всеки преден крак и три пръста на всеки заден крак.

 

Най-голямата разлика между Hyracotherium и Orohippus е била при зъбите: първите предкътници закърняват, последните предкътници се изменят по форма и функция в кътници, а ръбът на зъбите става по-изразен. Тези две промени дават на Orohippus възможността да смила по-груб растителен материал.

  

 

Epihippus

 

В средата на еоцена, преди около 47 милиона години, следвайки тенденцията за развитие на все по-ефективни за смилане зъби, от Orohippus се е появил Epihippus.

  

 

Mesohippus

  

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В късния еоцен и началото на олигоцена (преди около 32–24 милиона години) климатът в Северна Америка е станал по-сух, започнала е да се развива трева. На мястото на горите са се появили равнини с трева и храсти. В някои области тези равнини са били покрити с пясък, създавайки околна среда, характерна за днешните прерии.

 

В отговор на променящата се среда начинът на живот на тогавашните еквиди също започнал да се променя. В края на еоцена те станали по-големи и с по-дълги крака, което им позволявало да тичат по-бързо в откритите пространства, за да избягат от хищниците. В резултат на необходимостта от адаптация преди около 40 милиона години е възникнал Mesohippus celer, последван скоро от Mesohippus westoni.

 

В ранния олигоцен Mesohippus е бил един от най-разпространените бозайници в Северна Америка. Имал е по три пръста на всеки крак (първият и петият пръст все още са съществували, но са били малки и не са били използвани за ходене). Третият пръст е бил най-развит и е поемал най-голяма част от натоварването; четвъртият пръст е атрофирал. Съдейки по дългите и тънки крака, Mesohippus е бил пъргаво животно.

 

Mesohippus е бил малко по-голям от Epihippus, около 610 mm. Гърбът му е бил по-слабо извит нагоре, а муцуната, носът и вратът са били малко по-дълги. Имал е значително по-големи мозъчни полукълба и малка, плитка вдлъбнатина на черепа, наречена „fossa” (ямка), която при съвременните коне е доста изразена. Ямката служи за идентифициране на вида на изкопаемите еднокопитни.

 

 

Miohippus

 

Преди около 36 милиона години, малко след Mesohippus се е появил Miohippus. Подобно на  Mesohippus еволюцията на Miohippus също е била сравнително рязка.

 

Miohippus е бил значително по-голям от предшествениците си. Ямката на черепа е била по-широка и по-дълбока, а зъбите му са били значително по-близки до тези на съвременните коне.

 

Miohippus е поставил началото на голям нов период в диверсификацията на еквидите. От него произлизат две основни групи, едната от които се адаптира отново към живот в горите, а втората се приспособява към живот в прериите.

 

 

Миоцен и плиоцен: истински еквиди

 

 

Kalobatippus

 

Групата, приспособена към живот в горите била Kalobatippus. При тези животни вторият и четвъртият пръст на предния крак били дълги, приспособени към ходене върху мека горска почва.

 

 

Parahippus

  

  

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предполага се, че клонът на Miohippus, който се е приспособил към живот в степите е предшественик на Parahippus , северноамериканско животно с размерите на малко пони, с удължен череп и и лицева структура, наподобяваща тази на днешните коне. Третият пръст при Parahippus е бил по-голям и по-здрав и е носел основна част от теглото на тялото. Четвъртите му предкътници са наподобявали кътници, първият е бил малък и почти несъществуващ.

 

  

  

Merychippus 

  

 

 

 

 

 

   

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

В средата на миоцена е разцвета на тревопасното животно Merychippus. Merychippus  е имал по-широки кътници от своите предшественици, които се предполага, че са били предназначени за смилане на по-твърда трева в степите. Относително късите му задни крака са имали странични пръсти с малки копита, които вероятно не са докосвали земята при тичане.

Merychippus  е родоначалник на най-малко 19 тревопасни вида.

 

  

 

Hipparion

 

Предполага се, че от Merychippus произлизат три линии еквиди: Hipparion, Protohippus и Pliohippus. От тях Hipparion се различава най-силно от Merychippus. Главната разлика била в структурата на зъбния емайл: в сравнение с други еквиди, вътрешната страна, откъм езика, е имала напълно изолиран „парапет”. Откритият цял и напълно запазен скелет в Северна Америка показва, че Hipparion е бил с размерите на малко пони. Този вид е бил много слаб, подобно на антилопите, и е бил адаптиран към живот в прериите. На тънките си крака Hipparion е имал три пръста с три малки копита, но страничните пръсти не са доковали земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Pliohippus

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Pliohippus води началото си от Callippus в средата на миоцена, преди около 12 милиона години. На вид е наподобявал силно рода Equus, въпреки, че е имал два почти незабележими допълнителни пръста от двете страни на копитото. Дългите и тънки крайници на Pliohippus говорят за бързо степно животно.

 

 

Dinohippus

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Dinohippus е бил най-разпространеният еквид в Северна Америка по време на късния плиоцен.

 

 

Plesippus

 

Plesippus често се разглежда като междинен етап между Dinohippus и родът Equus.

 

Откритите вкаменели останки от този вид датират от преди 3,5 милиона години. Според тези останки теглото на този вид е било около 425 кг, приблизително колкото теглото и размерите на арабски кон.

 

В края на плиоцена климатът в Северна Америка е започнал да се захлажда значително и част от животните са били принудени да се придвижат на юг. Част от популацията на Plesippus е преминала през Беринговия проток в Евразия преди около 2,5 милиона години.

 

 

 

Съвременни коне

 

 

Equus

  

Родът Equus, който включва всички съществуващи еднокопитни животни, се смята, че еволюира от Dinohippus, преминавайки през Plesippus. Един от най-старите видове е Equus simplicidens, описан като подобен на забра с глава като на магаре. Най-старите доказателства за съществуването му датират от преди 3,5 милиона години от Айдахо, САЩ. Видът изглежда бързо се е разпространил в Стария свят, заедно с видът Equus livenzovensis, документиран в Западна Европа и Русия.

 

Молекулярната филогенетика сочи, че най-старият общ прародител на съвременните еквиди (спадащи към рода Equus) е живял преди около 5,6 (3,9-7,8) милиона години. Най-старите разклонения са азиатските хемиони (подрод E. (Asinus)), включващи Кулан, Диво азиатско магаре и Кианг), следвани от Африканските зебри (подрод E. (Dolichohippus), и E. (Hippotigris)). Всички други съвременни форми, включително и домашния кон принадлежат към подрод E. (Equus), който се е появил преди около 4,8 (3,2-6,5) милиона години.

 

род Equus -- Коне

 

               Equus asinus africanus -- Нубийско диво магаре

               Equus asinus somalensis -- Сомалийско диво магаре

               Equus caballus przewalskii -- Кон на Пржевалски

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus asinus africanus -  Нубийско диво магаре

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus asinus somalensis -- Сомалийско диво магаре

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus burchellii -- Бърчелова зебра

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Equus caballus – Кон

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus caballus przewalskii - Кон на Пржевалски

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus grevyi - Зебра на Греви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus hemionus – Кулан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus kiang - Кианг (Тибетско диво магаре)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus onager – Онагър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

Equus quagga - Квага (Куага, Зебра)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Equus zebra - Планинска зебра

 

 

 

 

 

 

 Източник: www.wikipedia.org

Превод: д-р Веселина Стойчева

реклама