Информация за коня

В България вече има три свръхмодерни манежа в аристократичния спрот

В България вече има три свръхмодерни манежа в аристократичния спрот

В последните 20 години спортните бази се оказаха нерешим проблем за всички правителства. Управляващите се упражняваха да измислят дружества и закони, с които да превърнат държавата от мащеха в майка за спортните обекти. Но актуална си остана приказката на Тодор Живков – „Това, което аз съм построил, вие не може и да го боядисате”. Последната власт изгради многофункционалната „Арена Армеец“, реновира емблематични бази като „Белмекен“ и „Спортпалас“, ремонтира няколко национални центъра. Проблемът обаче с рушащите се зали остава актуален. И докато оплакванията в някои спортове от липса на места за подготовка заглушават успехите, в един само за последните 2-3 години с частни средства се създадоха няколко

обекта за чудо и приказ


В конния спорт спокойно може да се каже, че няма да се изложим пред чужденците. С уговорка, че попаднат на точното място, защото има и такива, които не са за показване.

Базата „Крум Лекарски“ в Божурище попада сред трите най-добри у нас. Този сезон там за трети пореден път премина кръг от Световната купа по прескачане на препятствия. Очаква се догодина градчето отново да е домакин на проявата. Суперлативи от страна на гостуващите състезатели не липсват. И има защо. Всеки, който е прекарал поне час в базата, става фен на конния спорт. Със сигурност ще пожелае и да се върне отново край манежа. Собствениците на центъра са вложили 3,5 млн. евро. Базата разполага с най-модерната настилка, която се използва на олимпийски игри и струва поне 60 евро на кв. м. Тя е мека и не позволява на коня да чувства болка, когато стъпва върху нея. А това е основно изискване за животните особено при прескачането на препятствия. Боксовете също са последна дума на модата. Управителката на базата Димана Колева обяснява полушеговито, че

конете имат дори чаршафи


Но майтапът настрана - на всяко животно е осигурена постеля от слама, както и специално меню от пресован овес и ечемик с олио. Базата разполага с конска баня и... солариум, който разбира се не се използва за придобиване на тен, а за рехабилитация на травми и ревматизъм при животните. Всеки, който иска да поязди, не бива да се притеснява от метеорологичните условия, защото има и закрит манеж.

Освен собствени коне в „Крум Лекарски“ отглеждат на пансион и „гости“. Удоволствието да оставите любимеца си на хотел струва 650 лв. месечно. Той получава не само жизнения минимум, но и доста екстри като четкане, почистване и смазване на копитата, свободни разходки и т.н. Останалите две конни бази, достойни да стъпят на почетната стълбичка на „милионерите“ са край Пловдив. В село Житница съвсем наскоро през пролетта официално беше открит център „Тракиец“. Ден след церемонията обектът прие и турнир по прескачане на препятствия, а до есента стана домакин на още две прояви. Освен че предлага езда на открито и закрито, базата разполага с хотелска част, ресторант, винарска изба (в която се мъдри огромна препарирана мечка) и спа център. Собственикът Величко Яков е инвестирал 3 млн. лв. Настилката за конете също е „олимпийска“, боксовете на животните са удобни и чисти. Центърът също може да се похвали както със собствени четириноги, така и с хотел за тях.

Безспорно обаче черешката на тортата е третата конна база в село Ягодово. Тя все още не е открита официално, но се очаква събитието да се случи в началото на следващия сезон. Още с пристигането картината може да бъде оприличена

в „страната на чудесата“.


Насред полето родът Гергови е изградил рай не само за хора и коне, но и за най-различни животни. На огромна площ се разпростират два ресторанта, открит и покрит манеж (с „олимпийска“ настилка), езеро за риболов, развъдник за кучета от рядката порода „Средноазиатска овчарка“... В плановете на Тодор Гергов са залегнали изграждането на външен и вътрешен басейн, кросово трасе за конен спорт... Инвестициите със сигурност надхвърлят парите, вложени в другите две бази в Божурище и Житница.

Първото впечатление от базата е, че сте попаднали в царството на животните. Грижите за тях са повече от 5-звездни. Конете се ширят в луксозни боксове, а цената на някои достига до 200 000 евро. Сред тях има и истински шампион - Раце Пуц. Преди олимпиадата в Атина през 2004-та той е оценен на 1 млн. евро. Фамилията отказва да го продаде и до днес конят радва притежателите си с достолепна осанка. Другият симпатяга, който привлича погледите в конюшнята, е фризиецът Ервин. В България от същата порода има само още едно четириного и то е собственост на премиера Бойко Борисов. Заради спокойния си нрав тези коне се използват основно в дисциплината обездка. Освен това са много добри киноактьори - използвани са хитовата лента „Маската на Зоро“.

Непосредствено до конските покои се простира закритият манеж. Той вече е приел един международен семинар. Специално за гостите има заседателна зала и няколко стаи, а коридорите, отвеждащи до тях, са покрити с портрети на български ханове. Всеки детайл от малките възглавнички по диваните (където са извезани приказни герой като Котарака в чизми) до покривките на леглата говори за любов към животните. Вероятно именно това е движещата сила, накарала собствениците на тези бази да инвестират милиони в конния спорт. Нещо, с което едва ли би могъл да се похвали представител или благодетел от друг спорт.

 


 

„Хан Аспарух“ потъна в разруха

Конната база в София, носеща гордото име „Хан Аспарух“, съвсем не предизвиква такива впечатления у посетителите. Някогашният национален център е далеч от най-добрия си вид. Сградите са занемарени, постройките изглеждат изоставени. Повечето коне са там на пансион. От първоначалния замисъл центърът да е за националните отбори няма и помен. Допреди няколко години „Хан Аспарух“ приемаше кръг от световната купа, но според запознати в момента трудно може да има дори републиканско първенство. Боксовете са пренаселени - има над 130 коня.

Последната тъжна новина, която витае из центъра е, че вероятно животните ще останат гладни през зимата. Сеновалът е отдаден под наем, а новият собственик нямал намерение да съхранява там храната на четириногите. Дългогодишни работници подозират, че сеновалът ще бъде превърнат също в конюшна. Така сеното вече е преместено под външен навес. Факт, който едва ли ще се понрави при проверка от пожарната.
Проблемът с изхвърлянето на тора от животните също изглежда нерешим. Отпадъците са на път да затрупат базата.

 

 

Конете се пенсионират на 20 години

Част от базите у нас отдавна са минали възраст за пенсия. Някои от големите конни центрове, строени преди демокрацията, също имат нерадостната съдба да изглеждат беззъбо и безпомощно. Не така стои въпросът със състезателните коне. Те излизат в заслужена пенсия на 20 години. През цялата си кариера са като бебета - настиват лесно (най-вече ако стоят на течение) и се нуждаят от непрестанни грижи. Едно животно се амортизира изключително много в активния състезателен период. Поне три пъти в живота си то се нуждае от обезболяващи инжекции заради проблеми в гърба или коленете. Иначе, докато спортуват, се радват на грижи, включващи дори модерни прически. Те се правят на конете преди състезание и включват сплитане на гривата, както и на част от опашката. Друга екстра, с която се глезят спортистите, е ресането и четкането с гъба по главата.

 

 

pressadaily.bg

реклама