Информация за коня

Източни сказки - Къде се губят следите на ахалтекинците?

Източни сказки - Къде се губят следите на ахалтекинците?

„Никой на света не може да се мери с тях по бързина. Гълъбите и жеравите едва смогват след тях" Ксенофан

 

Археологическите паметници на туркмените се откриват от 6 хил. г. до нашата ера. Но съществува и една уникална книга- Рухмана, която ни дава невероятен поглед не само към историята и бита на този народ, много столетия назад във времето, а и разбиране за духовната им същност. И както нашата История Славянобългарка дава поглед за древността на българската нация, така и тази книга показва на света колко е древен и славен туркменският народ. По цялата планета са се появили хиляди породи коне, типовете на които са се формирали в следствие от природо- климатичните особености на района който са обитавали. А спорът за първоначалната родината на коня се води все още. Но без да изследваме всички тези спорове можем уверено да предположим, че на всички древни изображения от Египед до Алтай се виждат едни и същи характерни черти- сухо хармонично тяло, висока холка, тънки крака, явен темперамент, късо подстригани гриви. Най-ранната находка с изображението на кон, датира от 4 хилядолетие до нашата ера. Открита е теракотена статуетка в Туркменистан, в града Кара- депе и по външен вид прилича точно на статуя на ахалтекински кон. А вече през 5 век до н.е. Херидот пише: „ Има на Изток обширна територия, наречена Нисая, където се отглеждат величествени коне!"

 

Известна е и легендата за могъщия израелски цар Соломон, който също е бил обсебен от красотата на „крилатите коне":- След като дълго време са ги ловили из пустинята, за да му ги доведат, царят при вида им възкликнал:" Няма нищо по- красиво в този свят от тези коне! Но съзерцаването им може да спре всички благочестиви дела" Затова и било заповядано да се унищожат всички и да се остави само една двойка от тях. Именно от тази останала двойка величествени коне водят началото си ахалтекинците, според легендата.

 

И сега и преди конят за туркмените е всичко- с него са празнували сватби, погребения, ритуали, обреди. За тях той е символ на слънцето.

Ето една истинска история, показваща връзката между човека и коня и в частност на ахалтекинците и туркменистаниския народ. По традиция в Туркменистан никога не се убиват старите коне, те трябва да умрат достойно от старост. Но по времето на СССР имало заповед да бъдат обстрелвани старите коне. И тогава вече остарял бил не кой да е, а великия родоначалник на отличаваща се линия ахалтекински коне- Бойноу. И така местното началство било задължено да го умъртви. Конят бил завързан и пистолетът зареден, когато пред коня застанал местен човек и извикал: „По-добре мене застреляйте, но не и него!" Конят стоял зад спасителя си, сякаш разбирал какво се случва. Не посмели да застрелят човека и оставили коня намира.

 

А ето една друга прелестна история, която е разказана от един художник, също влюбен в ахалтекинските коне. По същото социалистическо време, ахалтекинците били развъждани и за месо. Но един истински туркменистанец не издържал от жалост и откраднал от месокомбината прелестен жребец и избягал с него в пустинята. Денем когато слънцето моряло човека конят заставал и с крупата си пазел сянка, а когато нощем заспивал уморен от път и в просъница човека забелязвал как конят внимателно и тихо повдига ту единия, ту другия си крак, сякаш толкова безшумно, колкото да не събуди стопанина си.

 

Има хиляди такива истории, в които конете са спасявали стопаните си от горящи сгради и бедствия. Няма как да не се зачудим и удивим още веднъж на връзката, която свързва конете с хората.

 

 

 

Преразказ от книгата "Ахалтекинецът- великия скачач в историята" – Л.К.Глазовская

реклама